След ударното гласуване на промените в Изборния кодекс през изминалите дни – следва те да влязат за окончателно второ гласуване и в пленарната зала. Очакванията са, че това може да се случи още тази седмица, като към момента точката не е включена в дневния ред на Народното събрание.
Припомняме, че след 14-часово заседание на Правната комисията депутатите приеха досегашните машини за гласуване да бъдат заменени от нови сканиращи устройства. Не беше прието обаче избирателните списъци да бъдат изготвяни на база данните от националното преброяване.
Парламентът ще обсъди на второ четене промени в Закона за киберсигурност, предвижда приетата програма за днешното пленарно заседание. Измененията са втора точка в дневния ред.
Промените са приети на първо четене през февруари 2025 г. и са в изпълнение на ангажиментите на България да въведе в националното си законодателство до 17 октомври 2024 г. разпоредби на европейската Директива относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност, която включва защита на мрежовите и информационните системи (МИС) или т.нар. Директива МИС 2.
Законопроектът в съответствие с Директивата МИС2 осигурява възможност за постигане на общата цел да бъде повишено нивото на защита срещу инциденти, рискове и заплахи за мрежовата и информационна сигурност в ЕС, пише в мотивите на вносителя на промените Министерския съвет.
Общата цел на законопроекта е да бъде обезпечена правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, в т.ч. посредством въвеждането на подобрените европейски изисквания във връзка например с оценката на риска. Промените са свързани още с докладването на инциденти, тестването, повишаването на осведомеността и осъзнатостта на факта, че киберинцидентите и липсата на адекватен отговор могат да застрашат стабилността както на публичните, така и на частните субекти.
Със законопроекта се разширяват секторите на въздействие, които от осем стават 18: енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктури на финансовия пазар, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, управление на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (между предприятия), публична администрация, космическо пространство, както и други критични сектори като: пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъците, производство, изготвяне и дистрибуция на химикали, производство, преработка и разпространение на храни, производство, доставчици на цифрови услуги и научни изследвания.
Първа точка в програмата на парламента за деня е ратификацията на Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за криптоактиви и на Допълнението към Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за финансови сметки. Ратифицирането и влизането в сила на двата акта следва да позволи обмен на информация и с партньорски юрисдикции извън ЕС, пише в доклада на Комисията по външна политика в Народното събрание. Въз основа на тези споразумения се очаква България да получава изключително важна информация, която е от съществено значение за определянето на данъчните задължения на български местни лица и бизнеси за доходи и активи, които притежават в чужбина.
