Масирана медийна кампания се опитва да наложи името на Андрей Гюров като най-подходящ за служебен премиер, въпреки че не отговаря на изискванията.
Има нещо адски иронично във факта, че именно този човек е представян за „равноотдалечен” политически и поради тази причина подходящ за временен министър-председател. Андрей Гюров е учредител не на една, а на цели две партии, които ще участват на парламентарните избори – „Да България” и „Продължаваме промяната”, които поне засега са в коалиция, пише „Стандарт“.
Същите тези партии са в основата на конституционната реформа, според която само и единствено лица, заемащи определени държавни длъжности, имат право да бъдат назначавани от президента за служебен премиер. В т.нар. „домова книга” влизат председателят на парламента, омбудсманът и неговите заместници, шефът на Сметната палата и неговите заместници и управителят на БНБ и неговите заместници.
Обективната истина е, че Андрей Гюров не е на нито една от посочените длъжности.
С решение на Управителния съвет на БНБ, Гюров е отстранен от длъжността и изпратен в отпуск. Казано по-просто самата БНБ приема, че Гюров не е част от БНБ поради несъвместимост и го отстранява от поста – като предварителното изпълнение на решението е потвърдено от ВАС. Тоест той не фигурира никъде в „домовата книга”. Фигурира само в главите на неговите съпартийци от ППДБ и много изненадващо в устите на техните уж противници от „Възраждане” и МЕЧ. Но това за политическите врагове или „маркетингови врагове”, както Кирил Петков ги нарича в един запис, е отделна тема.
Факт е също, че Андрей Гюров обжалва своето отстраняване, като казусът с него стигна дори до Европейския съд в Люксембург. Как ще се произнесе съдът, дали Гюров, бидейки политик, изобщо е имал право да стане подуправител, няма никакво значение. Значение има, че той просто не заема поста в момента – следователно няма как да бъде избран за премиер.
Нека да го онагледим с противоположния пример. Лена Бориславова беше оправдана на първа инстанция за документна измама. Медиите от определен икономически кръг надуха фанфари, че тя е невинна. И това е факт – тя е невинна до доказване на противното. Само че в момента прокуратурата обжалва оправдателната присъда, тъй като смята, че г-жа Бориславова е извършила престъпление. Докато тече обжалването, обаче тя е невинна и няма спор в това. Представете си само, от прокуратурата да кажат, ама понеже обжалваме оправдателната присъда на Лена Бориславова и смятаме, че е виновна, нека да полежи малко с джебчийките в Сливенския затвор. Тъй като е учила и в Харвард, е най-подходяща да заеме длъжността на библиотекар в затворническата библиотека. Наглост? Произвол? Беззаконие? Точно така! Всеки човек е невинен, докато съда не обяви противното. Също така и Андрей Гюров в момента е несъвместим с длъжността, докато съда не се произнесе в противното.
Политическата реалност в България, обаче както вече неведнъж сме виждали (например човек с двойно гражданство да бъде назначен за министър, въпреки че в Конституцията изрично пише, че човек с двойно гражданство не може да бъде назначен за министър) , доста често се движи по паралелна пътека с обективната реалност. Представете си само да ви отнемат шофьорската книжка и да продължите да си карате колата, а когато ви спрат полицаи, вие да им кажете „ами аз обжалвам акта” и полицаите да ви пуснат по живо по здраво.
Да, това е пример, който в обективната реалност на обикновените българи, никога не може да се случи. Но, виж, в политическата реалност където наблюдаваме приключенията на Копейкин, Просто Киро, Руди Гела и прочее фолклорни персонажи, сюжетите се развиват като в народните приказки. Една такава приказка разказва Елин Пелин – „Умник Гюро с умници другари”. Разказва се затова как в селото се появила мечка, която тормозела хората и Умник Гюро се наел с неговите умници другари да я преборят. Гюро се вързал с въже и се спуснал сам при мечката. Мечката, напълно очаквано му отхапала главата, а когато другарите му го изтеглили обратно от хралупата се зачудили дали Гюро, поначало е имал глава. Затова решили да питат жена му. Тя също не помнела дали Гюро, въобще е имал глава на раменете си, но започнала да разсъждава. Спомнила си, че за Великден Гюро си купил шапка, следователно щом си е купувал шапка е имал и глава.
На всички ни е ясно, кои са умниците другари, които сега бутат Андрей Гюров да се цани за тежката задача да е служебен премиер. Видно е, че самият той не се дърпа много от ролята на „равноотдалечен” главен умник на държавата. Въпросът, който е хубаво още отсега да си зададем, обаче е:
Някой виждал ли е Андрей Гюров да си купува шапка, наистина?
