Във връзка с публично изразени позиции относно извършвани одити от Сметната палата, институцията заявява следното: Сметната палата стартира през 2026 г. проверки в рамките на свои одити на допълнителното материално стимулиране (ДМС) в три ведомства – първостепенни разпоредители с бюджет, както и в още осем второстепенни разпоредители с бюджет. Такива проверки се извършват за първи път от институцията.
Проверките са в отговор на актуална обществена тема и с цел своевременна реакция Сметната палата включи проверката на ДМС в одитите, които към момента извършва в две ведомства – Министерството на културата и Комисията за защита на потребителите. Одитите са включени в одитната програма за 2026 г. като преходни одити, т.е. това са одити от годишната програма за 2025 г., които все още се извършват и предстои да приключат.
Именно поради този факт Сметната палата използва възможността да провери и допълнителното материално стимулиране в тези институции, като се има предвид, че едната от тях е орган с контролни функции, а за другата – Министерството на културата, в две поредни години одиторите са изразили отрицателно мнение по годишния финансов отчет заради много сериозни нарушения във финансовата отчетност, а през 2024 г. финансовият одит е изпратен и на прокуратурата.
Министерството на младежта и спорта е първостепенен разпоредител с бюджет, който не е одитиран от 2021 г. Според отчета към края на 2024 г. разходите му възлизат на 138,6 млн. лв., като в рамките на предстоящия одит ще бъде проверено и допълнителното материално стимулиране.
Сметната палата за първи път от миналата година започна одити и на второстепенни разпоредители, които управляват делегиран бюджет. През 2026 г. това ще бъдат общински училища в Южна България, като фокусът е върху тези, които управляват най-голям по размер бюджет и именно в тях ще бъде проверено допълнителното материално стимулиране.
Освен одитите, включени в годишната одитна програма, които институцията сама определя, съгласно Закона за Сметната палата Народното събрание може със свое решение да й възлага до пет одита годишно извън предвидените в програмата.
Народните представители са се възползвали от тази законова възможност през годините. Така например през 2022 г. е възложен един одит, през 2021 г. – три одита, през 2019 г. – два одита и т.н. Сред възложените одити през годините назад са одит за съответствие при финансовото управление на „Български пощи“ ЕАД, одит за съответствие при сключването и изпълнението на договорите за обществени поръчки на Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с проектирането, изграждането и експлоатацията на електронната система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа, одити за съответствие при финансовото управление на „Център за градска мобилност“ ЕАД, одит на „Летище София“ ЕАД, одит на ефективността и ефикасността на банковия надзор, осъществяван от Българската народна банка; одит на предоставената от Министерството на отбраната към НАТО информация, свързана с планираните разходи за отбрана на България, съгласно класификацията и изискванията на НАТО и др.
С оглед на изложеното Сметната палата подчертава, че съществува ясен и законово уреден ред, по който народните представители могат да инициират възлагането на конкретни одити от Народното събрание. Всякакви публични внушения и свободни интерпретации относно това какво следва или не следва да бъде одитирано от Сметната палата, извън този ред, могат да бъдат възприети като намеса в дейността на независимата институция съгласно международните одитни стандарти.
Сметната палата ще продължи да изпълнява своите конституционно и законово установени правомощия независимо, обективно и в съответствие със закона, в интерес на обществото и защитата на публичните финанси.
