В последните 15 години една тенденция се повтаря до болка: парите за развитие на регионите неизменно „потъват“ към столицата, а Северна България — и най-вече Русе — гледат отстрани как възможностите им се стопяват.
Най-яркият пример: прехвърлянето на цели 250 млн. евро към софийското метро по време на първите оперативни програми на България.
250 млн. евро – от железопътни и пътни проекти към подземието в София
През 2010 г. Министерството на транспорта взема решение, което и до днес тежи на Северна България.
190 млн. евро, предназначени за железопътни проекти, и още 60 млн. евро от пътния сектор са пренасочени към строителството на метрото в София.
Официалният мотив – „нисък напредък на останалите проекти“. На практика – столицата получава гигантски ресурс, докато останалата част от България, включително Русе, остава с недовършени или изобщо нереализирани инфраструктурни намерения.
Какво губи Русе?
Русе през тези години чака:
модернизация на жп връзките в региона, ключови проекти по дунавската инфраструктура,по-добра пътна свързаност, ускорено развитие чрез европейско финансиране.
Вместо това, Северът остава в ситуация на невъзстановени трасета, липсващи модерни връзки с вътрешността на страната и икономически застой, докато София прибира огромни средства — и го прави благодарение на преразпределения, които идват именно от подобни „освободени“ проекти.
Метрото печели, Северът губи
Формално прехвърлянето се реализира чрез промяна в ОП „Транспорт“ – добавя се „устойчив градски транспорт“, добавя се „Метрополитен“ като бенефициент и след това тежката сума официално преминава към столицата.
Така София не просто получава тласък – тя получава най-големия инфраструктурен приоритет на държавата, докато регионални центрове като Русе остават в сянка.
Резултатът: две различни Българии
Днес последствията се виждат ясно:
София има едно от най-бързо разрастващите се метрa в Европа.
Русе все още чака ключови инфраструктурни инвестиции, които да спрат отлива на хора и бизнес.
Истината е проста: лошите решения от 2010 г. продължават да държат Северна България в задънена улица.
И въпросът остава болезнено актуален:
Колко още пъти Русе ще плаща цената за развитието на София?
А може би е време Северът най-сетне да поиска своя дял — реален, не обещан
