Февруари може да е най-краткият месец на Земята, но в небето той предлага тихо и зрелищно представление.
Нощите все още са дълги, въздухът често е по-спокоен в сравнение с началото на зимата. А небесният свод изглежда по-отчетлив, почти с висока резолюция, ако знаете кога да погледнете.
Ако държите бинокъл до прозореца или имате навика да проверявате небето преди лягане, февруари е месец, в който трябва да сте нащрек.
Времето е от значение, метеорологичните условия също. А някои от най-добрите гледки няма да чакат перфектните условия.
8 февруари: Метеорен поток Алфа Центавриди
Единственият забележителен метеорен поток за месеца, активен от края на януари до около 20 февруари, ще предложи най-доброто си представление в сърцето на нощното небе на Южното полукълбо.
Около пиковата нощ на 8 срещу 9 февруари потокът обикновено произвежда около 6 метеора на час. В миналото са регистрирани и случайни изблици на по-ярки и по-чести ивици.
Метеорите сякаш извират от съзвездието Кентавър, близо до ярката звезда Алфа Кентавър.
Шансовете ви се подобряват след полунощ, когато тази част от небето се издигне по-високо.
Тъй като радиантът е разположен далеч на юг, това е събитие предимно за Южното полукълбо. Лесно може да се наблюдава от места като Австралия, Нова Зеландия и голяма част от Южна Америка.
При тъмни и ясни условия може да бъде забелязано и от по-ниски северни ширини, близо до екватора.
За всеки, който планира да наблюдава, шоуто започва след полунощ. Тогава небето е най-тъмно и радиантът се издига, и продължава до наближаването на зората.
17 февруари: Пръстеновидно слънчево затъмнение и новолуние
В средата на февруари 2026 г. небето ще ни представи рядък спектакъл. Пръстеновидно слънчево затъмнение, съчетано с новолуние, което ще извае огнен пръстен над една от най-суровите граници на Земята – отдалечената Антарктида.
Самото новолуние, което настъпва, когато Луната е точно между Земята и Слънцето, подготвя сцената за това затъмнение.
Пръстеновидното затъмнение ще започне в южната част на Индийския океан около 09:56 ч. (UTC), ще премине през тясна ивица от Антарктида, ще достигне своя пик около 12:12 ч. (UTC). Тогава Луната ще покрие около 96% от диаметъра на Слънцето, и ще приключи около 14:27 ч. (UTC).
За по-голямата част от света шоуто няма да включва перфектен пръстен.
Само шепа наблюдатели в изследователски станции като Concordia в Антарктида ще видят този ярък пръстен от слънчева светлина около тъмния ръб на Луната за около две минути.
От голяма част от Южна Африка, южния край на Южна Америка и околните океани ще се наблюдава значително частично затъмнение, при което Слънцето ще изглежда като полумесец – при условие че се използват подходящи слънчеви филтри.
Това събитие няма да потопи небето в мрак като пълно слънчево затъмнение. Но е зашеметяващо напомняне, че механиката на нашата Слънчева система се разиграва не само на диаграми и карти, но и видимо в дневното небе.
Наблюдателите, които не се намират в ивицата на пръстеновидното затъмнение, никога не трябва да гледат към Слънцето без сертифицирани очила за затъмнение или инструменти за индиректно наблюдение, тъй като дори частично затъмненото Слънце може да увреди очите.
19 февруари: Меркурий в най-голяма източна елонгация
Завършваме февруари с едно небесно предизвикателство, което определено си заслужава усилията: Меркурий в най-голяма елонгация.
Това е моментът, в който най-вътрешната планета най-накрая се отдалечава достатъчно от Слънцето, за да стане видима след залез.
Меркурий е пословично неуловим, обикновено погълнат от здрача или изгубен в слънчевия блясък. Но тази вечер той достига максималното си видимо разделяне в западното небе, предоставяйки на наблюдателите тесен, но реален прозорец за наблюдение.
Най-доброто време за търсене е между 30 и 45 минути след местния залез, след като Слънцето е безопасно под хоризонта и преди Меркурий да залезе заедно с него.
Огледайте се ниско над западния хоризонт, в идеалния случай с ясна, безпрепятствена гледка и минимално светлинно замърсяване.
Меркурий ще се появи като малка, стабилна светлинна точка, по-ярка от повечето близки звезди, но без трептенето, което ги издава.
Бинокълът може да ви помогне да го забележите първоначално, но след като разберете къде да гледате, той често е видим и с невъоръжено око.
Тази елонгация е по-благоприятна за наблюдателите от Северното полукълбо, където Меркурий се издига малко по-високо над хоризонта в сравнение с другите си появи през годината.
Планетата ще залезе скоро след Слънцето, така че времето е от решаващо значение – изпуснете ли прозореца, и тя изчезва.
Ако обаче успеете да я уловите, ще видите планета, която рядко съдейства. Един мимолетен поглед към Меркурий в най-доброто му превъплъщение на вечерна звезда, преди да се оттегли обратно в слънчевия блясък.
28 февруари: Рядък планетарен парад
Февруари завършва с грандиозен финал, който сякаш е демонстрация на силата на Слънчевата система пред очите ви. Рядко подреждане на шест планети, което превръща западния хоризонт в изтънчен, но впечатляващ планетарен парад.
Около час след местния залез шест планети – Меркурий, Венера, Сатурн, Юпитер, Уран и Нептун – ще бъдат разположени по протежение на еклиптиката. Пътят, който Слънцето и планетите очертават в небето.
Те ще образуват лека дъга, простираща се от ниско на запад нагоре към югоизток, където Юпитер свети най-ярко.
Четири от тези светове – Венера, Юпитер, Сатурн и Меркурий – ще бъдат достатъчно ярки, за да се видят без оборудване.
Както при много планетарни паради, ключът е в ранната вечер, широката гледка към хоризонта и търпението. Това не е мимолетна светкавица, а бавно, елегантно шествие на светове, което разкрива структурата на нашата Слънчева система точно оттук, от Земята.
