Прогнозата за времето няма значение за запалените рибари. Дори снегът и ледът създавали благоприятни условия за риболов, казват в Русенско. Интересен израз имат рибарите по поречието на Янтра – „докато цапне и да лапне”, което означава, че докато въдицата попадне във водата, рибата вече да е захапала стръвта.
За Тодор Петров хората казват, че е постоянното присъствие на река Янтра. Знае всяко място, където кълве рибата и не го спират и най-студените дни. „Не лъжат хората, ние рибарите развиваме зависимост към това. През всички сезони е подходящо за риболов. Въпросът е човек да е подготвен с оборудване и да знае къде какво може да улови. Най-важно е да познава реката, да познава къде има риби и да ги търси целенасочено, а не случайно”, казва Тодор Петров пред Нова тв.
По това време на годината, не само в Янтра, но и в реките в цяла България най-често се ловят скобар, кефал и макар и по-рядко бяла мряна.
„Ние практикуваме „хвани-пусни”. Тук идеята е да наложим спортния риболов. Имаме право по закон да си задържаме или до 3 кг улов, или една по-голяма риба. Но зимата рибите се групират и даден рибар може да хване по 15-20 кг на ден, което не е желателно да се случва. Затова трябва да ги пазим и да ги пускаме, за да има за всички”, казва Тодор.
Минусовите температури не са причина да не се ходи за риба, защото страстта към хобито е по-силна от атмосферните условия.
„Студът се усеща по-малко, когато има повече риби. Ако няма риба, студът се усеща повече. Ние сме добре подготвени, с ботуши с изолации, зимни костюми, шапки, ръкавици, можем да елиминираме студа, честно казано можем да издържим и по 8-9 часа”, казва Тодор.
И понеже няма рибар без интересна история, той разказва за най-големите екземпляри, които са попадали на въдицата му. „Аз имам извадени два големи сома, по 1,6 -1,8 м дължина и килограми 36-39 кг”, казва Тодор.
Освен че зарибяват редовно реката, рибарите са загрижени и за околната среда и призовават, че насърчават всички да почистват, дори и отпадъците да не са техни.
