Поколението Z, родено между 1997 и 2010 година, е първото в историята, което бележи по-ниски резултати в училище от предходното поколение, според водещ учен. И шокиращо, те изглеждат горди от реалността.
„Това е първото поколение в модерната история, което получава по-ниски резултати на стандартизирани тестове спрямо своите предшественици“, споделя д-р Джаред Къни Хорват пред The Post. „И за да влошим нещата, повечето от тези млади хора са прекалено уверени колко умни са. Колкото по-умни мислят, че са, толкова по-глупави всъщност са“, заяви Хорват.
Хорват неотдавна представи данните си пред Конгреса на САЩ, заявявайки, че поколението Z, след Милениалите, буквално е „счупило“ гордата академична традиция на човечеството – по погрешен начин. Причината, според него, се крие в начина, по който младите прекарват времето си извън класните стаи: съсредоточени върху телефони, таблети и лаптопи, където „скролват“ TikTok видеа, пращат кратки съобщения в Snapchat и преглеждат резюмета на класическа литература, вместо да хващат книгата и да четат.
„Учението чрез екрани превръща децата в „скимъри“ – хора, които просто прелистват и запомнят малко“, обяснява Хорват. „Без тежката интелектуална работа, дори красивият ум може да се „размие“.
Той подчертава, че не е против технологиите, но настоява за академична строгост. Според него училищата трябва да ограничат времето пред екраните и да се върнат към добрите стари практики, когато учениците са прекарвали часове в четене и подготовка за тестове.
„Тъжната истина е, че нашите деца са по-малко когнитивно способни от нас на тяхната възраст“, заяви Хорват пред Сенатската комисия по търговия, наука и технологии. „От края на XIX век мерим и стандартизираме когнитивното развитие. Всяко поколение се представя по-добре от родителите си – до поколението Z.“
Причината за спадa на резултатите, според учените, е, че Z e първото поколение, израснало с постоянен достъп до екрани. „Повече от половината време, през което един тийнейджър е буден, той прекарва пред екран“, казва Хорват. „Човекът е биологично програмиран да учи чрез взаимодействие с други хора и чрез задълбочено изучаване, а не чрез скролване на кратки резюмета.“
Цифровите устройства, известни като „образователни технологии“ (EdTech), заемат огромна част от вниманието на учениците по време на уроци и домашни, но не могат да заместят истинското учене.
Поколението Z е интелигентно, свързано и креативно, но цената на дигиталната зависимост се проявява в академичните им резултати. Въпросът остава: как обществото ще адаптира образователните системи, за да върне младите към дълбокото учене и критичното мислене?
