Новата формация, ръководена от Румен Радев, би получила подкрепата на 25.6% от гласовете, ако изборите са днес. Това показва проучване на Маркет линк, проведено в периода 7 – 13 февруари 2026 г. сред 1019 лица над 18 г. в страната чрез пряко-лично интервю и онлайн анкета . То е финансирано и реализирано съвместно от bTV и Маркет линкс.
ГЕРБ-СДС са втора политическа сила с 15.4%. След тях се нареждат коалицията ПП-ДБ – с 12.5%, ДПС – Ново начало – с 10.5% и „Възраждане“ – с 4.5%.
Под 4-процентната бариера остават МЕЧ, БСП – Обединена левица. Величие, ИТН и АПС на Ахмед Доган.
Макар и с все още ниска мобилизация, ясно се вижда възможността формацията, ръководена от Радев, да бъде първа политическа сила след изборите. От проучването става ясно, че фрагментацията на партиите в следващия парламент може да намалее и той да бъде съставен от най-малко 4, но и не повече от 6 формации.
Важно наблюдение от проучването е фактът, че основният дял от привърженици на нова партия на Румен се формира от миграция от политическите сили, представени във все още работещото народно събрание (15%).
Вторият стълб е съставен от нови гласоподаватели, които не са участвали на последните избори през октомври 2024. Третият представлява гласувалите за малки формации, както и не подкрепям никого.
При липса на достатъчно ясно ценностно позициониране на новата формация на Радев, изглежда става въпрос за преливане на наказателен и антисистемен по своя характер вот. Това се потвърждава от видимата възприемчивост на симпатизантите на Румен Радев към евроскептични и прокремълски позиции, с което профилът на подкрепящите го се припокрива с този на симпатизантите и гласоподавателите на Възраждане и Величие.
Доверие в политически фигури
В ситуация на очаквани значителни електорални размествания, рейтингите на основните политически лидери показват склонност към по-резки изменения. Но докато представителите на формациите в 51-вия парламент остават с доверие в тесния диапазон от 8 до 16%, то доверието в Румен Радев след напускането на президентския пост не само не се свива, но и нараства с 6-7 пункта, докато делът на деклариращите, че нямат доверие намалява с 9%. Това развитие маркира широкия мажоритарен потенциал на Радев, от който той успява да мобилизира едва половината.
Новият председател на социалистическата партия крум Зарков се ползва с доверието на почти три пъти повече граждани (11%), за разлика от Атанас Зафиров, който сдава поста едва с 4%.
Мобилизация за предсрочен вот
След поредици от изборни кампании с много и дори рекордно ниски нива на избирателна активност, вече се очертава значително по-различна картина, която показва, че има шанс да бъде повторен резултатът от април 2021 г. Понастоящем 56% декларират твърда готовност за участие на предсрочните избори, като е налице и допълнителен резерв, от който макар и трудно, не е изключено да бъдат привлечени още имащи право на глас.
Обратен ефект би постигнало намаляване на броя на избирателните секции извън страната и ЕС, на което вече беше наложено вето от страна на президента Йотова.
Доверие в кабинета
Кабинетът в оставка с премиер Росен Желязков ще приключи с около два пъти по-ниско ниво на обществено доверие в сравнение с първия месец на своя мандат. Все пак, от трите редовни правителства от шест парламента, това е с втора позиция по доверие.
Първо остава правителството на Кирил Петков от декември 2021, стартирало със 36% доверие, а третото е воденото от Николай Денков, което беше подкрепяно от 22% от пълнолетните българи.
Доверие в Народното събрание
51-вото Народно събрание е близо до негативния рекорд на предходния парламент, който приключи своята дейност през ноември 2024 г. с декларирано доверие от едва 6% от гражданите, затвърждавайки вече устойчивата тенденция най-висшият орган на държавата да получава и най-ниската оценка за своята дейност.
