На 22 февруари отбелязваме големия църковен празник Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). Празникът е познат още с имената Сирници, Сирни поклади, сирница, рия, запоставане, Прошка. Свързват се редица традиции и обичаи – основният е искането на прошката, с която започва подготовката за Великденския пост.
Този църковен празник е подвижен и винаги се отбелязва в неделята, която е 7 седмици преди Великден. Тази година той се пада на 22 февруари.
На този ден вярващите се събират за вечерна служба в църквите и храмовете. След литургията следва взаимно опрощение, като всички искат един от друг прошка и взаимно си прощават за всичко сторено и изречено.
Народната традиция повелява вечерта на празника децата да се съберат в дома на родителите си и всички заговяват с млечни храни. В нашето съвремие много семейства се събират на обяд.
По традиция прошка искат по-младите от по-старите – деца от родители, младоженци от кумове. „Господ да прощава, простен да си!“ са думите, с които се отговаря и се дава прошка. В прошката се крие очистителна сила, която е и смисълът на самия пост. Целта е човек първо да се пречисти духовно и след това и на физическо ниво.
Кукерство, ората копата, оруглюване, оратници, хамкане са дриги обичаи от народните традиции, с които се свързва този празник. На Сирни заговезни се палят огньове и факли, за които се вярва, че прогонват зимата и злото. Според народните вярвания колкото по-голям и висок е огънят, толкова по-голямо плодородите ще има. В много краища на страната запаленият огън се прескача за здраве и берекет.
Хамкането е интересен обичаи, който се харесва на малки и големи. Изпълнява се със сварено яйце или парче бяла халва, вързана за червен конец. Всички се опитват да отхапят от халва или да хванат яйце с уста, без ръце. Който успее да отхапе първи от халвата или да захапе яйцето, ще бъде здрав и честит през цялата година.
На Сирни заговезни трапеза е с храни, които символизиращи прехода към поста – баница със сирене, варени яйца, варено жито и халва с ядки. Задължителна е традиционната погача или обредна питка. На този ден последно се консумират млечни и яйчни продукти, след това те се изключват по време на поста, който трае 48 дни.
Основната забрана на този празник е свързана с вършенето на домакинска работа – домакините не трябва да вършат нищо у дома освен подготовката на ястията за трапезата. Забранено е да се пере, да се чисти и да се извършва тежка физическа работа.
Друга забрана, която трябва да се спазва е свързана с основния обичай на празника – нямате право да откажете даване на прошка, ако ви е поискана. Дори и да не желае да простите, не бива да го изричате. Вместо това трябва да кажете: „Простено да ти е“.
