„Положителен човек, който се мъчил да прави само добро”, както сам се определя, а това, което не може да приеме у българина е, че е забравил да казва „благодаря” и „извинявай”. Вальо Михов продължава да вярва в доброто у себе си, но личния му горчив опит с човешката душевност го е направил по-скоро затворен и предпазлив.
Къде изчезна тази класа в хората?
В самовлюбването. Много комплексари. Гледат се в огледалото, гледат: „О, колко красив, аз ще стана богат”. Взема един милион, бориш се за втория. Взема един милиард, бориш се за втория. Какво ще ги правя? Къде ще ходя? Аз като бях без стотинка, ти може би не знаеш, преминах през много тежки… Това ми е втори живот. Бях на прага между живота и смъртта.
Какво се случи?
Много ми е тежко да се връщам. Попаднах на хора от подземния свят. Използваха добрината ми. Запознахме се като всеки, нормален човек. Никога не виждам лошо в него. До момента, в който почна да ме използва, почна да заплашва най-любимите хора от моето семейство – дечицата. Внучките. Откупуване, плащане.
Известен човек ли беше това?
Да, известен да. Известен човек от подземния свят. Той 3 години ме държеше като заложник. И рекетираше. Да, и когато приятелите искаха да ми помогнат, аз се свързвах с определени хора, които могат да ми помогнат. Говоря отговорни хора. И тогава предупреждението беше вървене ще ти помогнем. Но някои от нашите хора работят с тях.
Защо физически те тормозеше този човек постоянно?
За пари. Взе ми всичко, каквото има. Това са, да не казваме цифри, но над 100 хил. евро. И ги даваше за лихва, и живееше живота и така нататък. И не само от мене.
Какво се промени като човек в теб след този случай?
Ами станах по-прецизен към хората, които трябва да са до мен. Не знаеш какво представлявах. Очите, операции, както и да е. На никой, на най-големия враг не го пожелавам. Не знам. Явно добрината не винаги се връща. Този отгоре ми е почукал с нещото. Действително се размислих много след този случай. Промених се. Затворих се малко. Притворих се. Не се раздавам толкова.
Твоето семейство трудно ли преживя тези няколко години?
Много. Много тежко. Живи и здрави вече. Много труден момент е било. И най-накрая ми помогна човек, който пак го водеха от този тип хора. Той ми помогна и ми заведе пред друг човек. Оттам вече почна просветление малко. Но най-чистата работа свърши едно момче случайно, без да иска се закачат. Той го одра, пада на глава, удари си главата, кома и почина. Този… Няма да го река човек никога. Той е изверг. Той не е човек. Той ми съсипа живота. Не мога да бъда същия. Не съм този човек, който бях. Промени ме много, но ме накара да бъда по-предпазлив към душевността на хората да не бъда така…. Балък какъвто бях. Тя е система, тя не е политика. Навсякъде е така. В Европа не знам как е, но в България и с мои хора, и с наши хора, и с връзки, както казвам, решат ли да те очистят, ще очистят.
