Потребителите са недоволни от част от застрахователните услуги у нас. Делът на напълно удовлетворените потребители намалява от 46% на 42%, което показва лек спад в положителните оценки. Това показва проучване на потребителската удовлетвореност и предпочитанията в небанковия финансов сектор, проведено от Комисията за финансов надзор.
Нараства делът на потребителите, които считат, че предоставяната договорна информация е в голям обем, трудна за разбиране и неясна (от 19% на 24%). Увеличава се и делът на потребителите, твърдящи че размерите на изплащаните обезщетения са ниски (от 20% на 23%), което очертава този фактор като един от източниците на неудовлетвореност през 2025 г. Отчита се и леко повишение на недоволството, свързано с високите застрахователни премии.
Резултатите показват, че 55% от анкетираните към момента използват инвестиционни услуги, 10% са ги използвали в миналото, докато 35% никога не са ползвали подобни услуги. Резултатите от проучването показват, че най-голям дял, 49% от респондентите инвестират в дялове на КИС – колективни инвестиционни схеми и/или АИФ – алтернативни инвестиционни фондове, включително НИФ – национални инвестиционни фондове. След тях се нареждат инвеститорите, извършващи сделки за собствена сметка чрез финансови инструменти на многостранна или организирана система за търговия – 40%. Най-малък, 9% е делът на участниците, използващи услуги като „инвестиционен съвет“ или предоставящи финансови инструменти като обезпечение на инвестиционен посредник/банка в замяна на краткосрочно финансиране за търговия на капиталовия пазар. С оглед на високия дял на участниците, които посочват търговия за собствена сметка с финансови инструменти на многостранна или организирана система за търговия, както и търговията на гише или по телефон, може да се направи извод, че значителна част от анкетираните поемат пряко пазарния риск и разчитат на собствени знания и умения при вземането на инвестиционни решения. Това предполага, че тези участници разполагат с натрупан опит и сравнително добро ниво на познания в областта на капиталовите пазари.
Анализът на предпочитанията на потребителите спрямо тяхната възраст показва, че:
- Възрастова група 18–24 години – в най-младата възрастова група инвестиционната активност е концентрирана основно върху търговия за собствена сметка чрез многостранна или организирана система за търговия, както и върху инвестиции в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ.
- Възрастова група 25–39 години – наблюдава се по-голямо разнообразие в използваните услуги на капиталовия пазар, като водеща остава търговията за собствена сметка на многостранна или организирана система за търговия – посочена от 30% от участниците в тази възрастова група. 25% от участниците посочват използването на „управление на портфейл“, инвестиции в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ, както и услугата „инвестиционен съвет“, докато останалите услуги се използват в по-ограничена степен.
- Възрастова група 40–55 години – доминират инвестициите в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ – 54%, следвани от търговията за собствена сметка на многостранна или организирана система за търговия – 42%. Интересът към услугата „управление на портфейл“ и към търговията на гише или по телефон е по-умерен, а използването на останалите услуги остава ограничено.
- Възрастова група над 55 години – водещо място заемат инвестициите в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ – 56%. Значителен остава и делът на участниците в тази възрастова група, които търгуват за собствена сметка чрез многостранна или организирана система за търговия – 44%, както и на тези, които осъществяват търговия за собствена сметка на гише или по телефон – 25%. Използването на допълнителната услуга „инвестиционни проучвания и финансови анализи“ и инвестиции чрез платформи за колективно финансиране са посочени от 13% от участниците, а предоставянето на финансови инструменти като обезпечение срещу краткосрочно финансиране за търговия на капиталовия пазар – от 6%.
По отношение на използваните продукти на капиталовия пазар е направен сравнителен анализ с резултатите от проучването през 2024 г. Наблюдават се малки промени в предпочитанията към криптоактиви, облигации и акции. Делът на участниците, които посочват, че инвестират в акции, отбелязва лек спад – от 75% през 2024 г. до 71% през 2025 г. За сметка на това се отчита увеличение на използването на облигации и криптоактиви, съответно с 6% и 7%. Използването на останалите финансови нструменти остава относително стабилно спрямо предходната година, като дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ, използват 37% от анкетираните, деривати, включително договори за разлика – 7%, а държавни ценни книжа – 8%.
Анализът на годишния размер на инвестициите показва, че по-голяма част от участниците инвестират сравнително високи суми, като близо половината от анкетираните посочват годишни инвестиции над 4 500 лв. Това може да се приеме като знак за известен опит сред тези инвеститори. В същото време, наличието на участници с по-ниски инвестиционни суми показва, че интересът към инвестирането е събуден.
Резултатите показват, че 69% от анкетираните към момента използват услуги по допълнително пенсионно осигуряване, 6% са ги използвали в миналото, докато 25% не използват услуги по допълнително пенсионно осигуряване. 25% от анкетираните, които посочват, че не използват услуги по допълнително пенсионно осигуряване. Предвид факта, че допълнителното задължително пенсионно осигуряване е задължително по закон за определени групи от населението, този резултат може да се разглежда не като реално неизползване, а като индикация за ниска информираност относно термина допълнително пенсионно осигуряване и включването на допълнителното задължително пенсионно осигуряване в него.
През 2025 г. използваемостта на пенсионните продукти по допълнително пенсионно осигуряване показва положителни тенденции. Универсалният пенсионен фонд (УПФ), който е задължителен за лицата, родени след 31 декември 1959 г., продължава да бъде най-масово използваният продукт, като 92% от анкетираните, използващи услуги по допълнително задължително пенсионно осигуряване, са го отбелязали, спрямо 90% през 2024 г. Професионалният пенсионен фонд (ППФ), който е задължителен за пределени професионални групи, също регистрира леко увеличение от 6% през 2024 г. на 9% през 2025 г. Поради задължителния характер на УПФ и ППФ, данните от проучването не могат да бъдат използвани за изводи за предпочитанията при продуктите за допълнително пенсионно осигуряване.
Най-значителен ръст се наблюдава при осигуряването в доброволен пенсионен фонд – от 44% през 2024 г. на 71% през 2025 г. Това показва засилващ се интерес към доброволните пенсионни продукти и по-активно индивидуално финансово планиране, като все повече лица търсят възможности за осигуряване на допълнителни средства за пенсия.
Само една четвърт от участниците в проучването, които използват услуги по допълнително пенсионно осигуряване (25%), се възползват от дигитален канал за запознаване с преддоговорна информация или сключване на договор. Това показва, че дигитализацията в осигурителния сектор е все още ограничена и съществува потенциал за развитие на онлайн услуги, които да улеснят достъпа до информация и процеса на сключване на договори.
Повечето потребители (55%) ползват дигитални канали за сключване на договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване (УПФ, ППФ). 36% отбелязват, че използват дигитален канал за смяна на фонда за ДПО и 32% за сключване на договор за доброволно пенсионно осигуряване. Това показва, че потребителите се чувстват относително уверени да управляват вече съществуващи осигурителни вноски онлайн, макар че първоначалното сключване на договор за допълнително доброволно осигуряване все още е по-рядко. Около една четвърт (27%) използват дигитални канали за други услуги, като справки за вноски или др.
