Романът „Остайница” на Рене Карабаш е включен в дългия списък с номинации за международната литературна награда „Букър”. В разговор в студиото на „Събуди се” авторката сподели, че това отличие е резултат от дългогодишен труд, като същевременно представи и най-новата си стихосбирка „Някой ме вика по име”.
Рене Карабаш разказа, че след новината за номинацията първо се е обадила на своята 80-годишна баба, която живее в село Александрово. Оказало се е, че баба ѝ вече е разбрала от новините и дори си е записала точното наименование на наградата, за да го сподели с близките си. Писателката отбеляза, че не е очаквала толкова голям и продължителен интерес към себе си. Тя сподели, че е радостна от факта, че хора, които обикновено не четат, сега си купуват нейната книга.
Авторката сподели, че е израснала в село Александрово, Ловешко, и винаги вътрешно е знаела, че това ще ѝ се случи. Тя определи номинацията като резултат от много години труд и направи паралел с „краката на балерините, които са в кръв”, което остава невидимо за публиката. Карабаш подчерта ролята на своя екип – агента ѝ Гергана Панчева от литературна агенция „София” и преводачката Изидора Анджел. По думите на писателката преводачката е заявила, че двете не са попаднали в този списък случайно.
Седмица преди обявяването на номинацията за „Букър”, на пазара излиза новата стихосбирка на Рене Карабаш – „Някой ме вика по име”. Авторката поясни, че в нея за първи път публикува поезия в рими, докато досега всичко, което е издавала, е било в „бял стих”.
Романът „Остайница” разглежда феномена на жените в Албания, които избират да останат девици и да приемат ролята на мъже. Рене Карабаш посочи, че действието се развива на 527 километра от България. Тя е избрала тази радикална тема, за да покаже крайностите, до които може да стигне патриархатът.
Писателката сподели, че книгата е била терапевтична за нея. Тя разказа за суровия живот на село и личен спомен от детството си, свързан с обработването на животни, което мозъкът на едно дете възприема като игра, но всъщност е травма. Чрез писането тя е успяла да прости на хората около себе си за нанесените травми, които според нея всеки родител нанася на детето си, дори без да иска.
В разговора бе засегната и темата за България като място за свобода. Според Карабаш страната ни има още дълъг път за извървяване. Тя отбеляза, че у нас има прекрасни и свободни хора, но все още съществуват предразсъдъци, пропаганда и манипулация. Авторката призова хората да бъдат по-критични към информацията в телевизията и социалните мрежи, както и да проявяват повече емпатия.
