Високите сметки за ток, от които се оплакват хиляди потребители през последния месец, се дължат основно на климатични фактори и повишено потребление, а не на драстичен скок в цените на електроенергията. Това заяви в ефира на NOVA NEWS доц. д-р Теодора Пенева от Института за икономически изследвания към БАН.
По думите й при нея и близките й не се наблюдава разлика в сметките спрямо последните няколко години. Експертът обясни настоящата ситуация с комбинация от фактори.
Александър Сано за проверките на сметките за ток: Мога да разпозная лошия театър, който се разиграва
„Има ръст в потреблението от 40% през януари спрямо декември. Малко по-студен климат през този месец, който в сравнение с миналата година е с 1-2 градуса надолу. Всичко това води до едно повишаване и на количеството на потребената енергия”, посочи доц. Пенева.
Тя подчерта, че цените не са завишени значително спрямо миналата година. „2,5% беше ръстът през юли месец. Основната разлика беше от повишаването на цените през януари миналата година, тогава имаше ръст с 10%”, уточни икономистът, като допълни, че влияние оказва и общият ръст в цените на потребителската кошница.
Според доц. Пенева проблемът не е в цената на тока в България, която е една от най-ниските в ЕС заради регулирания пазар, а в ниските доходи и покупателна способност. „Ние сме една от страните с най-висока енергийна бедност. При нас разходът за енергия по принцип е много по-висок като дял в разполагаемия доход. Тоест ние харчим повече от доходите си за енергия, отколкото във всяка една друга страна в Европейския съюз”, заяви експертът.
Статистиката сочи, че у нас средно 15% от дохода отива за енергия, докато средното ниво за ЕС е било под 9%. В същото време потреблението на населението в България е на 60% от средното за ЕС.
Доц. Пенева даде пример с успешен проект на WWF България и „Хабитат България” в общините Берковица и Луковит, където 59 домакинства са били подпомогнати с по 500 евро за мерки за енергийна ефективност. Средствата са използвани за частична смяна на дограма, входни врати, изолация на стени или инсталиране на климатици. „Дори и семействата, които получават помощи за отопление, когато получат малка подкрепа отвън с финансиране, те са готови да дадат още 20-30%, за да увеличат ефекта от тази инвестиция”, отбеляза експертът.
Тя посочи, че енергийната бедност е най-осезаема в районите с ниски доходи, както и в малките населени места и селата със застаряващо население. „Повече от енергийно бедните домакинства живеят в недобре изолирани къщи и ползват дърва за отопление. Оттам идва нуждата от по-голямо количество енергия, защото има много загуби”, обясни доц. Пенева, като допълни, че над 50% от българите се отопляват на дърва.
Относно предстоящата либерализация на енергийния пазар, доц. Пенева изрази мнение, че тя би могла да бъде полезна със сваляне на цените, особено в летните периоди и през деня, когато има голямо производство от възобновяеми източници. Процесът обаче трябва да се случи внимателно.
Доц. Пенева изрази опасения, че ако либерализацията се направи прибързано и без предварителна подготовка, тя ще бъде рискова за потребителите.
