В продължение на векове науката е приемала съотношението между половете при раждане за биологична константа – уравнение, което остава непоколебимо пред социалните и екологични трусове. Ново мащабно проучване, публикувано в престижното списание PNAS, обаче разкрива неподозирана динамика: климатичните промени влияят освен на околната среда и на баланса на човешката популация.
Анализът на над 5 млн. раждания в 33 държави в горещи региони – Субсахарска Африка и Индия – показва, че екстремните температури по време на бременност са пряк фактор за определяне на пола на новороденото. Централната хипотеза на изследването се опира на еволюционната теория за мъжката вътреутробна крехкост, известна и като концепцията за уязвимата Y хромозома.
Макар биологично по-силни в зряла възраст, мъжките фетуси са парадоксално по-уязвими по време на бременност. Те изискват повече енергия и по-големи майчини ресурси за оцеляване.
Когато тялото на майката е подложено на топлинен стрес, настъпват физиологични промени – дехидратация, отклоняване на кръвния поток от плацентата и хормонален дисбаланс. В тези моменти природата прави безпощаден избор: за да защити здравето на майката и бъдещата ѝ репродуктивна способност, тялото по-често жертва бременностите, които гълтат най-много сили и енергия – тези с момчета.
Ако досега сме смятали, че демографският състав е въпрос само на политика и медицина, сега трябва да добавим и термометъра като ключов фактор, показва изследването. Изследователските терени са подбрани неслучайно – прогнозите за глобалното повишаване на температурите постепенно измества климатичните граници. И прогнозите са за драстични промени.
Мащабното изследване на учени от Оксфордския университет сгъстява черната боя с неподозираната досега връзка с демографски дисбаланс. В публикацията си в престижното издание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS) екипът пояснява, че температурите влияят върху това кой пол оцелява и се ражда, а не върху това какъв пол е ембрионът в момента на самото зачеване. При зараждането на новия живот природата спазва условен паритет – приблизително 50% момчета и 50% момичета.
Изследователите не откриват доказателства, че температурата променя първичния пол на ембриона в момента, в който сперматозоидът опложда яйцеклетката. Влиянието се проявява, след като ембрионът е вече създаден. Това потвърждава хипотезата за “крехкия” мъж – мъжките ембриони са по-чувствителни към стреса от околната среда и е по-вероятно да не оцелеят до раждане.
В Африка изследването установява ясна зависимост: излагането на високи температури през първия триместър на бременността води до значителен спад в раждаемостта на момчета. Механизмът е чисто биологичен.
Още през 1973 г. се доказва, че мъжките ембриони са по-уязвими на стрес от околната среда. Изследването на Оксфорд дава физиологично обяснение на този процес – топлинният стрес при майката води до обезводняване и пренасочване на кръвния поток и кислорода далече от плацентата, хормонален дисбаланс и възпалителни реакции. Тези фактори застрашават оцеляването на плода. А биологичната “цена” се плаща непропорционално често от по-крехките мъжки фетуси – спонтанни аборти в ранна фаза.
“Екстремните горещини не са само заплаха за общественото здраве. Ние показваме, че температурата фундаментално оформя човешката репродукция, като влияе върху това кой се ражда и кой – не”, посочва д-р Жасмин Абдел Гани, водещ автор на изследването.
Докато в Африка ефектът е чисто биологичен, в Индия учените откриват парадоксална ситуация, при която жегата влияе върху съотношението на половете чрез промяна в човешкото поведение. Там критичният период е вторият триместър, когато полът вече може да бъде установен чрез ултразвук.
