На 16 март 2026 г. се очаква последното значимо събитие в богатия живот на кометата, наричана още извънземен космически кораб 3I/Atlas.
Обектът ще премине на най-близкото си разстояние до Юпитер, най-голямата планета в Слънчевата система.
Според последните налични оценки, двете тела ще се приближат на разстояние от приблизително 53 милиона километра. Това е пренебрежимо малко разстояние в космически термини.
Това близко преминаване до Юпитер е последната връзка във верига от наистина уникални съвпадения, които изобилстват в орбитата на 3I/Atlas, които, освен междузвездния си характер, са привлекли широко внимание.
Основната характеристика на тази орбита е забележителната ѝ близост до равнината, в която орбитират планетите от Слънчевата система.
Докато повечето отдалечени комети и астероиди навлизат в Слънчевата система под различни ъгли (отгоре, отдолу и отстрани), 3I/Atlas следва траектория, която лежи почти точно в равнината на еклиптиката.
Това й е позволило преди това да „посети“ и четирите планети, най-близки до Слънцето – Марс, Венера, Меркурий и Земя.
Шансовете за подобно съвпадение са не повече от 5-10%. Още по-„невероятна“, с шанс само около 2%, би била предстоящата й близка среща с Юпитер, на разстояние от приблизително 50 милиона км.
В комбинация с междузвездния характер на скитника, навлизащ в Слънчевата система, общата вероятност всички тези фактори да се слеят е толкова ниска, че възможността подобно събитие да се случи отново е практически невъзможна.
Много е вероятно такъв обект да остане единственият в съвременната човешка история.
Във всеки случай, ако известно време по-късно междузвездно тяло с подобни орбитални характеристики се приближи отново до Земята, учените биха били първите, които биха заявили, че извънземни летят към нас – толкова малко вероятно би било едно второ такова съвпадение.
В каталози и научни книги 3I/Atlas, разбира се, завинаги ще си остане комета, тъй като никакви наблюдения не са позволяват да твърдим други.
Тези, които не искат да се откажат от мечтата за извънземен кораб или сонда, не е нужно да го правят.
В края на краищата всички разбираме: ако извънземна цивилизация, способна на междузвездни пътувания и следователно векове или дори десетки хиляди години, би прикрила изкуствен обект като комета, е трудно да си представим, че ще се провали. Разбира се, това е в кръга на шегата.
След прелитането си покрай Юпитер, обектът никога повече няма да срещне голямо тяло в Слънчевата система.
През юли тази година тялото ще пресече орбитата на Сатурн, през април 2027 г. – орбитата на Уран, а през март 2028 г. – орбитата на Нептун.
Във всички тези случаи то ще бъде на разстояния от милиарди километри от съответните си планети. 3I/Atlas ще остане в Слънчевата система около пет хиляди години – толкова време ще му отнеме да достигне най-външните си граници, далечния край на облака на Оорт.
Нищо от това обаче няма да бъде видимо.
Тази година, след като пресече орбитата на Сатурн, небесното тяло ще стане невидимо дори за най-големите телескопи.
