На 13 март 1973 г. в залите на Министерския съвет в София се подписва документ, който на пръв поглед изглежда като суха административна разпоредба, но в действителност променя ритъма на сърцето на цяла България.
С официално постановление се въвежда петдневна работна седмица и намалено работно време. В този миг държавата, която десетилетия наред е изисквала от своите граждани денонощен труд в името на светлото бъдеще, прави неочакван и дълбоко човешки жест – подарява на българина неговата събота.
Дотогава животът в България е затворен в желязната хватка на шестте работни дни. Съботата е била пълноценен делничен ден – училищата са пълни с деца в престилки, фабричните комини димят, а бюрата в канторите са затрупани с папки.
Неделята, единственият почивен ден, е преминавала в трескаво чистене, пране и подготовка за следващия понеделник, оставяйки малко място за истинска почивка или семейна близост.
Постановлението от 13 март пренастройва социалния часовник. Изведнъж времето се разтяга. Въвеждането на 42,5-часова работна седмица не е просто икономическа стратегия за ефективност, а признание, че човекът има нужда от време за себе си, далеч от погледа на партията и шума на производството.
Тази промяна отприщва неподозирана социална енергия и ражда един от най-колоритните образи на социализма – „виладжията“. Свободната събота се превръща в моста, по който хиляди семейства напускат панелните градове, за да се завърнат към земята.
Пътната мрежа се изпълва с натоварени „Жигули“ и „Москвичи“, на чиито покриви са привързани материали за градеж или градински инструменти. Двата почивни дни позволяват на българина да съгради свой собствен, паралелен свят в малките парцели извън града. Там, сред лозята и плодните дръвчета, се ражда една нова форма на свобода – свободата да твориш за себе си, да почиваш със семейството и да превърнеш отдиха в ценност.
Разбира се, преходът не е мигновен и безболезнен. Години наред много сектори работят по график, а т.нар. „черни съботи“ (дни за отработване) напомнят за стария режим.
Но духът на промяната вече е излязъл от бутилката. Този 13 март 1973 г. остава в историята като деня, в който българинът научи, че животът не е само план и норма, а и правото да се събудиш в събота без звъна на будилника.
