В откровен разговор в подкаста „Храмът на историите” при Мариян Станков – Мон Дьо, певицата Поли Генова говори за един от най-трудните периоди в живота си и за пътя към търсенето на помощ.
„Вече не се страхувам да говоря за моментите, в които не съм имала сила нито да изляза от къщи, нито да стана от леглото. Много са причините. Изглежда, че съм имала нужда от време, за да мога да премина през всички тях и да ги осмисля“, споделя тя. Генова признава, че дълго е отлагала решението да потърси професионална подкрепа. „Аз имах нужда от помощ. Макар че най-близките ми хора ме съветваха да го направя. И аз много пъти почти се осмелявах. Имах телефона на няколко терапевти”, казва певицата, описвайки как постепенно се е изолирала от света около себе си. „В един момент осъзнах, че съм се отделила първо от обществото, а после дори и от приятелите си – толкова ме бяха отписали, че вече не ми се обаждаха да се видим“. Тя разказва и за тежките сутрини, в които се е чувствала все едно е забравила за себе си, как изглежда и как я възприемат. А още първите срещи със специалист са били повратни, категорична е Поли. „Няма да забравя след първите няколко сеанса как се чувстваш. Излизаш все едно си свалил някакви килограми от себе си, от гърба си, които си носил“, споделя още за опита си.
Преоткриването на музиката
Поли Генова разказва и за преоткриването на вдъхновението си в музиката – нейното спасение чрез емблематичната народна песен „Дилмано, дилберо”. „Слушайки как баба ми учи дъщеря ми Лея на тази песен няколко дни преди да отида на Writing Camp, където е създадена песента, се замислих колко много я обичам и че никога не съм я чувала така успешно имплементирана в поп музика в България“, разказва Поли Генова. Тя признава, че дори се е заинтригувала от необичайна теория за произхода на думите в песента: „Попаднах на една статия, в която се казва, че има теория, че това не са просто имена. Идват от древен шумерски език и означават – „дилмано“ и „дилберо“ – първичната душа се възкачва в рая.“ Според нея именно подобни преплитания между традиция и съвременност са посоката, в която музиката трябва да се развива. Мечтае и да няма разделение между жанровете, а българските изпълнители да се уважават повече един друг, което може да гарантира и успех на песенния конкурс на „Евровизия”.
Българската „Евровизия”
Именно на конкурса, Поли Генова два пъти е представяла България. Новото и „аз” обаче възприема изявата там прагматично, не непременно като билет за успех. „Зависи как ще си изиграеш картите после. Това са три минути слава. Да, прекрасно е, докато се случва. Но като свърши и като си тръгне целият екип, и ти останеш сам – какво става?“, казва тя и допълва, че истинската работа върху имиджа започва именно след участието на международната сцена. „Трамплинът може да те изстреля, ама после как ще летиш – и ще летиш ли – зависи изцяло от теб.“, заключва тя.
Пълната версия на интервюто с Поли Генова може да бъде гледана в YouTube канала „Мон Дьо: Храмът на историите“.
