Министърът на енергетиката, в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Български енергиен холдинг“ ЕАД да не предприема действия по промяна на холдинговата и капиталова структура на дружеството, включително чрез отделяне, вливане, разделяне, продажба на дялове или акции, апортни вноски и други форми на разпореждане. Това предвижда проект на решение, под който подписите са си сложили всички парламентарни групи без ПП-ДБ и АПС, и който бе приет по време на извънредно свикана енергийна комисия.
Поводът е постъпило от синдиката на ТЕЦ2 писмо още снощи, в което изпратилите го настояват Народното събрание незабавно да приеме решение, с което категорично да забрани на служебното правителство да предприема каквито и да било структуро-определящи реформи в енергетиката, а по-специално извеждането на „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица Изток 2″ от БЕХ.
По този случай на друга комисия по-рано днес бяха изслушани синдикалните организации и служебният енергиен министър Трайчо Трайков.
КНСБ и КТ „Подкрепа“ бяха категорични, че подобно действие може да постави под сериозен риск енергийната система на страната и в крайна сметка да доведе до нейното преждевременно прекратяване.
Служебният министър пък каза, че преструктурирането на холдинга трябва да се обмисли много внимателно и, че е нужен солиден финансов план. В същото време предупреди, че България няма да получи средства от четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, ако Народното събрание спре процеса по преструктуриране на Българския енергиен холдинг.
„През последните години се наблюдава тенденция публични предприятия, включително в енергетиката, да бъдат подлагани на преструктуриране в изпълнение на различни стратегически документи, реформи и международни ангажименти. Част от тези процеси се провеждат в кратки срокове и без достатъчна обществена и парламентарна дискусия, което поражда съмнения за прозрачност, ефективност и защита на обществения интерес. Необходимостта от приемането на решението е породена и от липсата на проведени консултации и съгласуване с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите относно въпросите на жизненото равнище в рамките на тристранното сътрудничество, съгласно чл. 3 от Кодекса на труда“, пише в мотивите на проекта.
