4531 дружества са влезли в процедура по несъстоятелност или са обявили фалит през миналата година. 115 от тях са в промишления сектор. Фалиращите компании през 2025 г. се увеличават с около 10% на годишна база, показват данните на НСИ. Най-много са в търговията и при ремонта на автомобили – 3990. Но там са и най-големият брой на новорегистрираните дружества – 42 297 от общо 47 827. И ако при тях става въпрос за малки сервизи, където работят по 1-2 души, има затворени и 10 големи завода през последните 2 години.
“Електрокабел” – част от германската Nexans Autoelectric в Плевен, бе една от първите компании в автомобилния сектор, която затвори преди 6 г. След това през 2024 г. дейност прекрати още една фабрика в Плевен – на германската “Леони”, което засегна 1300 души. И двете произвеждаха кабели.
Последва японската “СЕ Борднетце” – през 2024 г. тя затвори завода в Мездра, където се произвеждаха автомобилни кабелни комплекти. През юни се очаква да спре и другият завод – в Карнобат. От компанията обясниха решението си като глобално стратегическо преструктуриране заради променящите се разходни параметри в региона.
Тази година стана ясно, че и германската “МД електроник”, която преди 5 години започна производство на кабели за автомобилната индустрия във Враца, е решила да спре работа до средата на годината. Добрата новина е, че центърът им за IT и споделени услуги, който бе създаден преди 2 години в София, остава.
В началото на март в Агенцията по заетостта заявление за освобождаване на работниците поради закриване на предприятието е подала и “Теклас България”. Става въпрос за производствената база във Враца, открита през 2022 г. Компанията също работи в автомобилния сектор, като произвежда изделия от каучук, пластмаса и метали. Има завод и в Кърджали и Крумовград.
И макар ситуацията в сектора да изглежда тежка, от бранша коментират, че инвестиции продължават да се случват. А заводите, които затварят, в по-голямата си част разчитат на евтина работна ръка. България обаче от години вече не е такава дестинация. Производството, базирано на технологии, не е толкова засегнато.
Все пак не може да се пренебрегне преходът, през който преминава автоиндустрията в целия свят. Тя засяга не само производството в Европа, но и в Китай и САЩ. Въпросът е дали България ще успее да се възползва от тази нова вълна.
Оказва се, че проблем има и с велосипедите.
По време на пандемията търсенето им преживя разцвет, но след това дойде рязък спад. И докато през 2022 г. пловдивското предприятие с 30-годишна история “Лидер 96” обяви, че ще инвестира 50 млн. лв. в нов завод за електрически велосипеди, в края на миналата година стана ясно, че е поискало откриване на процедура по несъстоятелност.
Другият сектор, който е сред най-засегнатите през последните години, е шивашкият. През миналата година “Арда-Русе” – една от емблематичните фабрики в Русе, спря работа. Този месец ще затвори и “БТБ България”, защото клиентите са се пренасочили към държави с по-евтино производство, предимно от Азия.
Още през 2023 г. най-големият производител на чорапи в България – “Делта текстил – България”, се премести в Турция. Затварят и други по-малки фирми из страната – “Дека”, “Монтана манифекчър”, “Идеалфешън”, “Елегант – СЕ”. И в този бранш част от обяснението за закриванията е преструктуриране и краят на ерата на евтината работна ръка.
Миналата година решение да се изнесе от България към Румъния взе и производителят на сладолед Unilever.
През миналата година в Агенцията по заетостта са депозирани 63 уведомления за съкращения на работници и служители, като за 11 от тях като основание е посочено закриване на предприятието. Сред тях са шивашките “Елегант-СЕ”, “Дека” и “Колор чарт България”, която се занимава с прежди. МЛБ БГ, която също затваря, работи в автомобилната индустрия. Спират и “Кастинг технолоджи солюшънс”, която прави детайли от алуминий и цинк в София и Пазарджик, “Дък мес”, която отглежда патици, “Сева глобъл сървисиз център България”, която извършва счетоводни услуги и консултации, “Белтекс-М” – производство на работни облекла, частният монетен двор в Пловдив “Булминт уан”, както и МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски” в Кърджали.
Две са основните причини за затварянето на предприятия. Първата е спадът на промишленото производство като цяло в Европа и в частност на автомобилния сектор в Германия. Следващите са високите цени на тока и разходите за труд,
коментира зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. Според нея, ако този ръст на минималната заплата продължи, фалитите ще засегнат и други сектори, защото производителността не може да я догони. Работната среда в България не е благоприятна за това да отварят нови предприятия, страната ни няма експортна стратегия и като цяло обща визия за развитието на икономиката, допълва Минчева.
Но признава, че цяла Европа се сблъсква с проблеми в производството заради високите цени на енергията. Ситуацията се утежнява и от задължението за плащане на въглеродни квоти, което ни поставя в неконкурентна позиция спрямо останалия свят.
От Министерството на икономиката и индустрията посочват, че работят в тясно партньорство с работодателските организации, за да създадат предвидима и стабилна бизнес среда, която насърчава предприемачеството и дългосрочните инвестиции. Разработват се политики за намаляване на административната тежест, дигитализация на услугите и подобряване на достъпа до финансиране. Чрез координация с други институции се работи за ускоряване на процедурите по издаване на разрешителни, осигуряване на индустриални зони и насърчаване на конкурентоспособността на икономиката. Подкрепата е насочена както към стратегически, така и към малки и средни предприятия, които са гръбнакът на икономиката.
В съответствие с Националната стратегия за малките и средните предприятия 2021-2030 се реализира подкрепа за над 30 хиляди предприятия в рамките на 119 мерки в областта на уменията, дигитализацията, екологичния преход, предприемачеството и достъпа до пазари и финансиране.
Друг инструмент за подкрепа на инвеститорите са мерките за директна подкрепа, които Министерството на иновациите и растежа прилага в съответствие със Закона за насърчаване на инвестициите. Министерството е издало 3 сертификата за 1 приоритетен проект и 2 проекта за клас Б през 2026 г., както и 17 сертификата за 2025 г., съответно 14 проекта за клас А и 3 проекта за клас Б. Проектите са на стойност 13 млн. евро за 2026 г. и 220 млн. евро за 2025 г. с възможност за разкриване на нови работни места съответно 890 за 2025 и 65 за 2026 г.
От икономическото министерство подчертават, че показателят, който дава най-точна представа за стабилността на икономическата среда, е коефициентът на оцеляване на предприятията. За едногодишен период той е 81,5%. Коефициентът на оцеляване на предприятията за период от 5 години е 44% при средно 46 на сто за държавите от ЕС.
