Всеки втори българин живее с нелекувано или неконтролирано високо кръвно налягане. Това каза на пресконференция по повод Световния ден на придържането към терапията проф. Кирил Карамфилов. Той е началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница и председател на Дружеството на кардиолозите в България.
Над 60% от причините за смърт се дължат на сърдечно-съдови заболявания. Тази смъртност има множество причини, но основните са артериална хипертония, инсулт, исхемична болест на сърцето, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори – превенция, не толкова лесен достъп до диагностика, късно диагностициране, неоптимално лечение и придържане към лечението. В България сърдечно-съдовата смъртност е два пъти по-висока от онкологичната смъртност, каза още той и припомни, че този показател е шест пъти по-висок спрямо данните за Франция. Най-сериозният рисков фактор е високото кръвно налягане, а той би могъл рано да бъде диагностициран и много ефективно контролиран. С хипертония в България живеят близо 2,4 млн. души, като не малко от тях нямат добър контрол на стойностите на кръвното налягане.
Ефективният контрол е приемане на лекарства, доказали ефективността си, добави проф. Карамфилов. По думите му изключително важно е придържането към назначената терапия. Инвалидизацията на пациентите е сериозен проблем за икономическите ефекти по отношение на лечението им, добави той.
Хипертонията е глобален проблем, като в света 10,9 млн. са смъртните случаи на година, за които се смята, че се дължат на високо кръвно налягане, каза проф. Арман Постаджиян, началник на отделението по кардиология в УМБАЛ „Св. Анна“ и председател на Българската лига по хипертония. По думите му скрининговите кампании са от изключително значение заради ранното откриване, изписване и придържането към терапията. Множество от пациентите знаят, че имат високо кръвно налягане, а 85% казват, че се придържат към терапията, но действително половината се придържат към нея, което е крайно незадоволително. Диагностиката и лечението се извършват добре, но проблемът е в контрола на терапията. Без ясно фокусиране в тези проблеми, трудно можем да очакваме промяна в показателите. По думите му трябва да се ограничи ефектът на рисковите фактори, да се оптимизира лечението, а пациентите да се придържат към медикаментозната терапия.
Захарният диабет, затлъстяването, хипертонията, дислипидемията се откриват едновременно у пациентите ни основно след 50-годишната им възраст и тези състояния трябва да се лекуват едновременно, каза проф. Михаил Боянов, ендокринолог в Александровска болница, преподавател към Медицински университет – София и член на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология. Ако не се лекуват едновременно, се появява пробив, който се проявява или като инфаркт, или като инсулт. Лечението на коморбидните състояния налага прием на множество медикаменти, които се пият цял живот. Към тях няма пристрастяване, обърна внимание той и подчерта, че дори при нормализиране на показателите терапията не трябва да се спира. По думите му трябва да се повиши реимбурсацията на комбинираните таблетки, тъй като по този начин ще бъде намален броят на таблетките, които пациентът трябва да приема на ден.
Данни от международно проучване, в което са участвали 3200 българи, показва, че обикновено пациентът е на 67 г., 80% са със затлъстяване, повече от половината имат хипертония, една трета вече са преживели сърдечно-съдов инцидент. По думите на Боянов най-добър контрол сред заболяванията има върху диабета.
Пациентите най-често посещават личните си лекари и затова отговорността е наша да правим скрининг на пациентите за основните рискови фактори и да обсъдим как и дали се придържа към назначената терапия, каза д-р Станимир Качешмаров, общопрактикуващ лекар. Периодичният скрининг и профилактичните прегледи биха допринесли за ранна диагностика на хипертонията, адекватно лечение и проследяване, припомни той. Важно е пациентът да познава стойностите на артериалното си налягане. Ако те са по-високи от 140/90, би трябвало той да посети личния си лекар. По думите му не малка част от апаратите за измерване на кръвно налягане не са валидирани и няма гаранция, че показват коректни стойности. Трябва да се използват валидирани устройства, подчерта лекарят. По думите му една от основните причини за не придържане към терапията, пациентът се чувства всеки ден болен. Това обаче не е така, каза още той.
Според Европейското дружество по кардиология Европа се разделя на 4 зони и ние сме в зоната с най-високи данни, каза д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог. Трябва да се фокусираме в борбата срещу високия сърдечно-съдов риск, като не можем да променим пола и възрастта на пациентите, но може да се променят тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването, добави той. Има данни, че колкото по-рано започне терапията на хипертонията, толкова по-нисък е рискът от сърдечно-съдов инцидент. Лекарят призова пациентите да се придържат към назначената му терапия. Важна е и вторичната профилактика, каза още той.
Имаме коморбидна нация, медианната ни възраст е малко над 40 години, не рядко българите стигат до терапия на късен етап, като всичко това води до лечение с множество лекарства, каза проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет на Медицински университет – София и председател на Българското научно дружество по фармация. Ако таблетките се съберат в една, това би улеснило пациента и придържането към терапията.
Според проучване 12% от пациентите въобще не изпълняват предписаната рецепта, други 12% купуват лекарството, прочитат листовката му и се отказват да го приемат, каза проф. Иван Груев, заместник-директор на Националната многопрофилна транспортна болница „Цар Борис Трети “, специалист по превантивна и спортна кардиология и избран за председател на Дружеството на кардиолозите в България за мандат 2026 – 2028 г. В края на първата година само половината пациенти се придържат към предписаната терапия, каза още той. По думите му рисковите фактори са лесни за избягване и са постижими цели, но трябва да е ангажирано цялото общество. Имаме нужда от национална кампания за повишаване на информираността, допълни той. Разработваме национален кардиологичен план, но той би могъл да се реализира само с подкрепа на властите и на обществото, посочи още лекарят. По думите му здравеопазването ни е много достъпно, но реимбурсната система е адресирана към лекуване на болести, а не към тяхното предотвратяване. Проф. Груев призова хората да използват възможността за профилактичните прегледи и изследвания, които им се полагат ежегодно.
Утре се отбелязва Световният ден за придържане към терапия. Лекарите отправиха призив към пациентите да се придържат към назначеното им лечение, както и да се приеме национален кардиологичен план, в който придържането към терапията и контролът на артериалното налягане трябва да станат национален приоритет, с ясно ангажиране на обществеността и здравните институции.
