С всяка изминала година площите с маслодайна роза у нас драстично намаляват, а стотици декари остават пустеещи.
Розопроизводителите алармират, че без държавна подкрепа националният ни символ е пред изчезване.
Петър Симеонов отглежда рози повече от 30 години, но днес равносметката му е горчива. След тежката 2024 г. и изминалата 2025 г. се е оказала критична за сектора.
„С розово производство семейството се занимаваме от много дълго време – над 30 години. Ако мислим, че нещата през 2024 г. са били така най-ниското ниво на розопроизводство, тази година, която отмина – 25-та, беше тотална щета. И това води до масовото изоставяне на насажденията. Виждаме вече градини от порядъка на 50-10-200 декара които вече са изоставени вече втора, трета година“, коментира пред bTV Петър Семенов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите.
Симеонов сега представлява всички розопроизводители. И казва, че следят с тревога прогнозите за времето. Въпреки че студът в момента задържа развитието на растенията, истинският риск предстои в средата на април когато сланите могат да унищожат реколтата за часове. Капризите на природата са само част от проблема. Оказва се, че огромна част от регистрираните розови насаждения в страната съществуват само на хартия.
Малките приходи принуждава производителите да търсят други препитания. Разходите за торове, препарати и горива растат, а цената на ръчния труд се е повишила с повече от 20% за последната година. В пика на кампанията намирането на берачи е много трудно тъй като работата е сезонна и изключително тежка.
Производителите настояват за по-сериозна държавна политика и реклама на българското розово масло на нови далечни пазари като Азия и Австралия. Според Петър Семенов натискът от външни пазари като Турция и Азербайджан е огромен, а България рискува да загуби лидерската си позиция ако не защити сектора си.
„За това за мен трябва да се търсят нови пазари но с помощта на държавата. Същевременно с тези нови пазари ще има интерес и към преработвателите и към производителите. Вървим по нанадолнището, ако сме мислили преди една-две години че сме стигнали дъното за мен още не сме. Това нещо го имам като малки деца изисква влагане на средства на труд и много тежък физически труд. Ако мислят че това не е емблемата на нашата България, по-добре да приключваме този сектор и да няма рози“, смята Петър Семенов.
Прогнозите за тазгодишната реколта остават плахи. Въпреки че растенията се развиват добре, липсата на работна ръка и ниските изкупни цени поставят под въпрос оцеляването на производителите в Розовата долина.
