„Мерките на правителството са повече политически, отколкото икономически. Към момента икономическата ситуация в страната не е толкова драматична, колкото се представя от различни браншови организации“, заяви бившият зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет Любомир Дацов в предаването „Метроном“ по Радио ФОКУС
По думите му натискът върху икономиката е по-скоро психологически, отколкото реално икономически обусловен. „Ескалацията на международни конфликти създава несигурност, която влияе върху поведението на бизнеса и потребителите. Въпреки това, към момента няма сериозни икономически сътресения, с изключение на повишените цени на горивата. Определени сектори, като туризма, дори могат да извлекат ползи от ситуацията заради пренасочване на туристически потоци към Европа“, допълни Дацов.
По отношение на обявения от правителството пакет от мерки на стойност 100 млн. евро, Дацов коментира, че те са по-скоро политически, отколкото икономически насочени. „Мерките са ограничени и предпазливи, което на този етап е оправдано, тъй като липсва както необходимост, така и ресурс за по-мащабна намеса“, каза още Дацов.
Той е категоричен, че не всяко искане за държавна помощ трябва да бъде удовлетворявано, тъй като това означава разходване на публични средства – тоест на данъците на всички граждани.
Дацов предупреди, че при продължителна криза в Близкия изток и задържане на високи цени на петрола, съществува риск от по-сериозни икономически последици, включително забавяне или дори спиране на икономическия растеж в Европа. „Това от своя страна би се отразило негативно и на България“, отсече той.
Бившият зам.-министър на финансите изрази притеснение, че страната не разполага с достатъчно буфери в бюджета, за да реагира при евентуална криза и разкритикува водената през последните години фискална политика, при която са поддържани дефицити дори в периоди на икономически растеж. Според него това ограничава възможностите за реакция при бъдещи икономически сътресения.
„Ако се реализира негативен сценарий, възможностите са ограничени – или ще се наложи намаляване на разходи, или повишаване на данъци, което е крайно неблагоприятно в условия на рецесия“, посочи той. Като пример Дацов припомни, че по време на финансовата криза през 2008–2009 г. ефектът върху българския бюджет е достигнал около 6,5% от БВП.
По темата за инфлацията той подчерта, че ръстът на доходите в последните години – между 10 и 15% – неминуемо води до повишение на цените, особено при липса на съответстващ ръст в производителността. „Именно това е един от основните вътрешни фактори за поскъпването, наред с външните влияния като цените на енергийните ресурси“, допълни Дацов.
Той обърна внимание и на структурни проблеми в българската икономика, включително слабостите в селското стопанство. „Страната е нетен вносител на храни, което допълнително засилва натиска върху цените на хранителните продукти“, допълни Дацов.
„Настоящата ситуация изисква по-голяма финансова дисциплина и ясни икономически приоритети, вместо популистки решения, които увеличават разходите без устойчив ефект върху икономиката“, заключи Дацов.
