На 19 април България ще проведе предсрочни парламентарни избори в условията на продължаваща политическа нестабилност след оставката на правителството и назначаването на служебен кабинет. В изборите участват 14 партии, 10 коалиции и един независим кандидат, а право на глас имат около 6,6 милиона български граждани. Подготовката на изборите се извършва в срок, но остават критики към изборното законодателство, ограниченията за секциите в чужбина и контрола върху машинното гласуване.
Това сочат обобщените данни на междинния доклад на Мисията за наблюдение на изборите на ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) и СДИПЧ (Службата за демократични институции и права на човека) в България по повод предсрочния парламентарен вот на 19 април.
Той ще определи 240-те народни представители по пропорционално представителна система с отворени листи в 31 многомандатни избирателни райони, с избирателен праг от 4 процента за партии и коалиции; независимите кандидати трябва да преодолеят квота валидна за съответния район. Изборите бяха насрочени след назначаването на служебното правителство на 12 февруари и се провеждат в обстановка на продължаваща политическа нестабилност след оставката на правителството вследствие на обществени протести, обяснява докладът.
По данни в анализа, правната рамка, която се състои от Конституцията, Изборния кодекс и Закона за политическите партии, е претърпяла редица изменения през последните години. В това число oтносно допустимостта на кандидатите, процедурите за гласуване, както и изборната администрация, както и ограничения относно избирателните секции извън страната.
Вследствие на това събеседниците на Мисията за наблюдение на изборите посочиха, че в правната рамка все още има пропуски и несъответствия и редица препоръки, включително относно изискването за уседналост, разрешаването на изборни спорове, както и мерки за приобщаващо участие, остават неизпълнени.
Изборите са организирани от администрация на три нива, начело с Централната избирателна комисия, 31 районни избирателни комисии и 11 836 секционни избирателни комисии, като подготовката като цяло бе осъществена в законоустановените срокове. Заседанията на ЦИК и РИК са отворени за обществеността и документите се публикуват своевременно, отбелязват от Службата за демократични институции и права на човека към ОССЕ.
Въпреки това някои събеседници на СДИПЧ са изразили загриженост относно ограничения институционален контрол върху технологиите за гласуване. В предварителните избирателни списъци са включени около 6,6 милиона гласоподаватели.
Право да гласуват имат гражданите над 18 години, с изключение на лицата, които са лишени от това право със съдебно решение поради интелектуални или психосоциални увреждания или лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода. Тази пълна забрана беше наскоро оспорена пред Конституционния съд. Избирателните списъци се съставят автоматично въз основа на Националния регистър на населението и са обществено достъпни за проверка. Събеседниците на МНИ на СДИПЧ не изразиха сериозни опасения относно точността на избирателните списъци, се казва още в доклада.
Бяха регистрирани общо 4 786 кандидата от 744 кандидатски листи, които са излъчени от 14 политически партии и 10 коалиции, както и един независим кандидат. Около 30 процента от кандидатите са жени. Една от листите не беше регистрирана поради недостатъчен брой подписи за подкрепа, а допустимостта на кандидатите беше проверена за съответствие по възраст, уседналост, както и за наличие на дублиране на регистрацията по райони, завършва обобщението си ОССЕ.
