За хората дали говорим за данъци или осигуровки почти няма значение. Важното е какво остава в джоба след тях. Най-често минусите във фиша за заплата се наричат удръжки, а реалният въпрос е какъв доход остава за ежедневните разходи.
Ралица Интулова от Монтана работи във фабрика за мебели и признава, че настоящите удръжки са значителни, а гаранция за прилична пенсия в бъдеще няма. „Спрямо заплатите много – 22 процента отиват някъде, където хората не виждат. Това, което ни взимат в момента, отива за сегашните пенсии, които не стигат на пенсионерите. Да не говорим за нас след 25-30 години – просто се губят някъде по трасето“, споделя тя.
Големият въпрос сега е как кандидатите за следващия парламент планират промени в данъците и осигуровките.
БСП предлагат плоският данък върху доходите да се замени с прогресивен – колкото по-висока е заплатата, толкова по-висок данък да се плаща. Осигуровките за пенсия трябва да се плащат върху цялата заплата, докато здравните да се запазят, но да се контролира как се харчат средствата. Данък печалба за малкия бизнес остава, а за големите мултинационални компании – да се увеличи. Според БСП минималната работна заплата трябва да бъде необлагаема, а максималният осигурителен праг за пенсия да отпадне постепенно.
„Милионерите, които получават високи доходи, трябва да плащат повече. За средната заплата в края на месеца ще останат повече пари, ако приложим необлагаем минимум“, посочва Атанас Атанасов от БСП.
„Възраждане“ също настоява за прогресивно подоходно облагане, но с разлика в скалата от 0 до 20%. Осигуровките за пенсия да са без максимален праг, здравните да не се променят и да не се насочват към частни болници. Малкият бизнес да премине на патентен данък, а прагът за регистрация по ДДС да се увеличи, за да се намали натоварването на крайните потребители. „Минималната работна заплата няма да се облага, а за здравеопазването трябва просто да спрем теча на публични средства“, обяснява Цончо Ганев.
ПП-ДБ и ГЕРБ отстояват плоския данък и отказват увеличаване на осигуровките за пенсия и здраве. Според тях данъчната и осигурителната тежест е достатъчна, а фокусът трябва да бъде върху повишаване на събираемостта и контрол над разходите. Прагът за регистрация по ДДС трябва да се увеличи, за да се улесни малкият бизнес и да се стимулират инвестициите. „Вдигането на данъци би отблъснало инвеститорите и би намалило растежа, докато реформа на разходната част ще позволи повече приходи за бюджета и по-високи пенсии“, коментира Мартин Димитров от ПП-ДБ.
От “Прогресивна България” подчертават, че промяна на осигурителната тежест би навредила на бизнеса и хората, а смяната на плоския данък би довела до загуба на доверие в институциите и увеличаване на сивата икономика. „Силната социална държава минава през силна икономика, не през вдигане на осигуровки“, казва Александър Пулев.
За работещите хора като Ралица Интулова изборите са начин да се каже на политиците в каква посока трябва да върви страната. „Надявам се да има промяна за България, за народа ни и за децата ни“, споделя тя.
