Удържането на привидната законосъобразност на създаденото от прокурорската колегия фактическо положение с вечния временен мандат на Борислав Сарафов вече е без никакво съмнение невъзможно.
Това пише в публикация във Фейсбук служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов.
Ето какво още пише той:
Конституционният съд се произнесе единодушно днес, че оспорената разпоредба на Закона за съдебната власт, предвиждаща 6-месечно ограничаване на временното упражняване на функциите на председател на върховен съд или главен прокурор от едно и също лице, не противоречи на Конституцията.
В решението още е казано директно, че „[ц]елта на въвеждането на срок с оспорената разпоредба е да не се допуска неограничено във времето изпълняване на функциите на главен прокурор, на председател на ВКС или на председател на ВАС от едно и също лице.“
Т.е. съвсем ясно е посочено от всички конституционни съдии без изключение, че 1) посочената разпоредба е в съответствие с Основния закон и 2) нейната конституционосъобразна цел е да регулира срок на временно заемане на длъжността при липса на титуляр.
Защото срок трябва да има, не е възможно функциите да се изпълняват без никакво времево ограничение. Този срок в конкретния случай е определен от законодателя на шест месеца.
Това произнасяне би трябвало да сложи край на агонията вследствие експериментите с нормалната човешка логика дали тази разпоредба била конкретно приложима към „заварения случай“ на Борислав Сарафов, или не била приложима, защото Конституционният съд недвусмислено ни каза, че законът е въвел съвсем не самоцелно конкретен срок за временно заемане на длъжността, той е именно шест месеца и това е съобразено с Конституцията.
А пък този срок по отношение на Борислав Сарафов е отдавна фактически изтекъл. Той изпълнява вече близо три години функции, които трябва да се изпълняват за шест месеца според закона.
Тезата на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за „стабилния“ акт по назначаване на Сарафов за и.ф. главен прокурор през 2023 г. без никакъв конкретно фиксиран срок до избор на титуляр, която беше напоително защитавана по време на разглеждане на моето предложение за определяне на друг и.ф. главен прокурор, влиза в тежко противоречие с днешното решение на Конституционния съд, според което конституционосъобразната цел на закона е да не допуска нефиксирано във времето заемане на длъжността главен прокурор или председател на върховен съд.
