Стотици вярващи се стичат за Великден в единствения действащ скален манастир в България – „Св. Димитър Басарбовски“, който се намира непосредствено до Русе.
Стълбите отвеждат към монашески килии в скалния манастир. Точно пред тях се намира чудодейното изворче, за което се казва, че е избликнало веднага след смъртта на св. Димитър Басарбовски в негова прослава.
С Второто българско царство се свързва този манастир, когато монаси и исихасти са издълбали своите килии в меката варовикова скала.
Монах Василий от 15 години е на послушание в манастира и разказа пред БНТ, че всяка година хиляди миряни идват на поклонение в светата обител.
„Заради благодатта и благословението на св. Димитър, които се преподават тук, заради тяхната искрена вяра и молитва, с която пристъпват в храма.
БНТ: Каква е молитвата, която трябва да отправим днес? За какво трябва да се помолим?
– За всичко нужно, насъщно и полезно – за това, от което човек има най-голяма нужда. Но най-вече да се помолим с вяра на св. Димитър да ни даде здраве, дълголетие и душеспасение.“
Монах Василий разказа на кратко житието на св. Димитър Басарбовски.
„Св. Димитър е роден тук, в село Басарбово. Живял е аскетичен живот и тук е извършил своя духовен подвиг. През целия си живот е бил смирен пастир на животните и е живял в хармония с тях. Грижил се е за тях с внимание и любов. В житието му се разказва, че когато някое животно се изгубело, той прекарвал цяла нощ в молитва, докато не го намери и върне. Друг път, когато неволно настъпил птиче гнездо и го унищожил, дълго време ходил бос като покаяние. Това показва неговата дълбока съвест и любов към Божието творение.“
Когато мощите му са пренесени през 1794 г. в Букурещ, по време на тежки времена и епидемия, след молитвено шествие чумата била овладяна.
„Оттогава светецът е почитан като покровител на Букурещ и на влашкия народ. Днес частица от мощите му е върната и в манастира, което допринася за духовното му възраждане. На аязмото тук са се изцелили много хора“, допълва монах Василий.
