Максимумът на метеорния поток Лириди ще бъде на 22 април, а на 19 април се очаква краят на окултацията (закриването) на звездния куп Плеяди от Луната. Това съобщи Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедрата „Астрономия” на Физическия факултет на Софийския университет (СУ) „Св. Климент Охридски”.
Максимумът на метеорния поток Лириди за 2026 г. ще настъпи около 22:40 ч. българско време на 22 април, когато неговата активност ще достигне около 18 метеора за час. Потокът може да се наблюдава след 22 ч., когато неговият радиант в съзвездието Лира започва да се издига над североизточния хоризонт, а към края на нощта той е вече високо в небето, посочи Маркишки. Той уточни, че в нощта на 22 срещу 23 април Луната ще залезе в 02:29 ч. с 37% осветен диск и след това няма да затруднява наблюденията.
Метеорният поток Лириди е активен от 16 до 25 април. Родителското му тяло е дългопериодичната комета C/1861 G1 (Thatcher), която има период 415 години. За последен път тази комета е преминала през своя перихелий на 3 юни 1861 г., припомни физикът.
Вечерта на 19 април при ясно небе ще може да се наблюдава краят на закриване (окултация) на звездния куп Плеяди от Луната. Цялото явление ще може да се проследи от територии, намиращи се на изток и североизток от България – от Западна Азия, уточни той. Купът Плеяди е известен в българската народна астрономия с много имена: Квачката с пиленцата, Власците, Влашковете, Ситото и др.
Явлението ще бъде видимо от около 21:30 ч. за наблюдател от района на София, ниско над хоризонта в посока запад-северозапад, каза Маркишки. Тогава от тъмно място или с помощта на бинокъл ще можем да забележим тънкия лунен сърп във видима близост до Плеядите. Вдясно и под лунния сърп ще бъдат видими тези звезди от купа, които скоро преди това са били закрити от Луната. В същото време на около 7 градуса по-ниско ще бъде видима ярката планета Венера. Небесната атракция ще бъде достъпна до лунния залез в 23:15 ч. за София, посочи физикът.
Маркишки обърна внимание и на друго небесно явление, очаквано на 19 април. Тогава кометата C/2025 R3 ще премине през перихелия си, на разстояние 74,587 млн. км от Слънцето. Перихелият е най-близката до Слънцето точка от нейната орбита. Кометата C/2025 R3 (PanSTARRS) бе открита на 8 септември 2025 г. от телескопа Panoramic Survey Telescope and Rapid Response System (Pan-STARRS 1) на вулкана Халеакала, о-в Мауи, Хавай, припомни експертът. Най-близо до Земята кометата ще бъде на 26 април – на разстояние 73,15 млн. км., но тогава няма да можем да я наблюдаваме поради нейната видима близост до Слънцето, посочи той.
Интересният период за наблюдение на C/2025 R3 ще започне от сутрините около 16 април, когато кометата ще изгрява на североизток-изток около 04:20 ч. за наблюдател от района на София, каза Пенчо Маркишки. Тогава тя ще бъде с яркост около 4-та видима звездна величина и ще се намира в съзвездието Пегас. Заради малката височина на кометата над хоризонта, ще ни бъде нужен бинокъл, за да я открием, както и наблюдателно място с нисък източен хоризонт, достатъчно отдалечено от нощните светлини на градовете, съветва той. С всяка следваща сутрин яркостта на кометата ще расте, но изгревът ѝ ще закъснява. Прогнозната яркост на R3 (PanSTARRS) за 19 април е около 3,6-а видима звездна величина. На тази дата кометата ще изгрее около 1 час и 50 минути преди изгрев-слънце – около 04:47 ч. за района на София. Ще можем да я открием в съзвездието Риби, близо до неговата граница с Пегас. В утрата около 19 април теоретично трябва да можем да забележим кометата с невъоръжено око, но с бинокъл ще я открием в небето много по-бързо, уточни Маркишки.
