Димо Дренчев иска фармацията да плаща данък свръхпечалба

Имам въпрос: защо фармацията е изключена от тези сектори, които ще плащат данък свръхпечалба, попита в интервю пред БНР Димо Дренчев от „Възраждане“.

„Този сектор трябва да е там и да бъде обложен сериозно“, препоръча депутатът в Неделя 150.

„Министерство на финансите анонсира сериозен пакет от мерки в 7 от данъчните закони, качени за обществено обсъждане. Това, което ме притеснява, е, че може би в момента ни показват само това, което става за гледане. И тепърва ще видим на 15-и целия мащаб на това, което Министерство на финансите се готви да предложи на Брюксел, а след това и българското общество, за да може да се намали този бюджетен дефицит. Защото Донев направи заявки, че още от 2027 г. ще отидем на 3% дефицит“, коментира Дренчев.

И припомни, че специално за свръхпечалбата и върху банковия сектор „от „Възраждане“ считаме, че трябва да бъде наложено по примера на изземване печалбата на фирма в енергетиката“:

„Там се генерираха огромни печалби и на европейско ниво бяха иззети заради войната. Този законопроект предвижда изземване на 33% от свръхпечалбата. Като база е взета 2020 г., когато имаше ковид пандемия и реално бизнесът замря и нямаше печалби. И всяка година съпоставена с 2020 г. ще изглежда като свръхпечалба и може би е коректно тази година да бъде извадена.“

Той посочи, че над 3 млрд. евро прави една банка само от такси, за разлика от Гърция, а у нас не се е сложил таван на таксите, както и да се ограничат услугите, на които могат да се слагат такси:

„Никаква жал не може да имаме към банковия сектор, телекомите и хазартния бизнес. 60% от свръхпечалбите са генерирани в тези сектори, сочат данни от МФ. Нямат основание да се сърдят, защото този сектор им е подарен от МФ.“

Той коментира и рафинерията в Бургас:

„Сега, когато държавата управлява с особен управител е нормално да има печалби. Над българската икономика виси дамоклев меч – арбитраж, в който собствениците, ако рафинерията реализира загуба, да си ги потърсят.“

Според Димо Дренчев най-тежкият проблем е обедняването, идващо от много високата инфлация:

„Предложили сме намаление на ставката на ДДС за всички горива, също 0 ДДС за стоките от малката кошница. Полша падна на 8% ДДС на горивата и намали ДДС на горивата от 23%. Считам, че едно правителство, което добре се грижи за народа си в кризите, би могло да извади доводи и да поиска дерогация. Бюджетът ще излезе с много по-малък дефицит, отколкото е заложен, освен ако не се заложат големи инфраструктурни разходи. Донев не можа да обясни как ще бъдат изхарчени и считам, че няма да бъдат усвоени, освен ако не извадят от ръкава някой военен или инфраструктурен разход. Българският премиер е силно зависим от турския президент и е възможно да ни принудят да инвестираме в проект, който е в услуга на Турция и другият вариант е американският партньор да ни принудят да купим оръжие.“

Дренчев смята, че не може 3% дефицит да бъде основната цел, „трябва да бъде българите да живеят достойно и добре. Много голяма част от европейските страни не се включат в 60% от БВП и 3% дефицит. Повече от половината държави в ЕС са в процедура на свръхдефицит. Правителството трябва да гледа хората да не обедняват, фирмите да не фалират, а след това да се гледат критериите от Маастрихт или наложени от Брюксел.“

Депутатът от „Възраждане“ припомни, че България се е присъединила прибързано към еврозоната, без да е готова.

„Никаква милост към банковия сектор и тези ритейл фирми, които изнасят печалбите навън“, призова Дренчев.

Теми: "Възраждане"банков секторданък свръхпечалбаДимо ДренчевеврозонаМинистерство на финансите