Бележниците на Мария Кюри остават радиоактивни и до днес

Бележниците на именитата учена Мария Кюри, в които тя описва експериментите си за откриване на радий, остават радиоактивни и до днес.

Дори повече от 100 години след създаването им, документите се съхраняват в оловни контейнери в Националната библиотека на Франция, а изследователите могат да имат достъп до тях само в защитни костюми и след подписване на специален отказ от отговорност, пише Scienceblog.

Причината е, че в края на 19-ти и началото на 20-ти век Мария Кюри и съпругът ѝ Пиер Кюри не са били наясно с опасностите от йонизиращото лъчение и са били в постоянен контакт с радиоактивни материали.

Както е отбелязано в статията, от 1898 до 1902 г. двойката преработва приблизително 8 тона уранова руда, за да получи само една десета от грама радиев хлорид. За да направят това, те прекарват близо четири години ръчно в раздробяване, варене и многократно рафиниране на рудата в стар хамбар с течащ покрив, който им служи за лаборатория.

По-късно Мария Кюри си спомня, че е прекарвала часове всеки ден в разбъркване на кипящата маса с тежък железен прът и до вечерта е била напълно изтощена.

Полученият радий се оказал толкова необичаен, че се превърнал в едно от най-важните открития в историята на науката. Веществото светело в тъмното, генерирало топлина без външен източник на енергия и позволило на учените да получат по-задълбочено разбиране за природата на радиоактивността.

Двойката обаче все още не знаела колко опасно е постоянно да се работи с този елемент. Те носели проби от радий в джобовете си, държали ги у дома и вечер се възхищавали на мекото синкаво сияние на епруветките.

Днес е известно, че периодът на полуразпад на радий-226 е приблизително 1600 години. Това означава, че радиоактивността на обектите, с които е работила Мария Кюри, е намаляла само леко и остава измерима дори повече от век по-късно. Следователно не само лабораторните бележки на учения остават радиоактивни, но и някои от личните ѝ вещи – мебели, кухненски книги и предмети от бита, които се съхраняват в музея „Кюри“ в Париж.

Съобщава се също, че експерти по радиационна безопасност дори са открили следи от радиоактивно замърсяване в парижките сгради, където са работили семейство Кюри.

Как изследванията са повлияли на здравето на семейството на учените? Дългосрочното излагане на радиация е оказало сериозно влияние върху здравето на семейството. Мария Кюри умира през 1934 г. на 66-годишна възраст от апластична анемия, заболяване, което сега се свързва с хронично излагане на радиация. Дъщеря ѝ, Ирен Жолио-Кюри, която също е посветила живота си на изучаването на радиоактивността, умира от левкемия.

Дори останките на Мария Кюри остават радиоактивни. Когато прахът от тях е пренесен в Пантеона в Париж през 1995 г., където тя става първата жена, получила подобна чест за собствените си постижения, ковчегът е допълнително защитен с оловен корпус.

Въпреки огромния риск за собственото им здраве, откритието на Мария и Пиер Кюри промени историята на науката. Именно радият позволи на Ърнест Ръдърфорд да изследва природата на алфа, бета и гама лъчението, даде тласък на развитието на ядрената физика и стана основа за първите методи за лъчетерапия на рака.

Семейство Кюри умишлено отказват да патентоват технологията си за производство на радий. Мария Кюри вярва, че откритието трябва да принадлежи не на няколко индивида, а на науката като цяло.

Теми: Мария КюриНационална библиотека на ФранцияПиер Кюрирадий-226радиоактивност