Цветлин Йовчев: Атаката в Черно море застрашава икономиката

Една от големите теми на седмицата е атаката върху кораби в българската изключителна икономическа зона. В Президентството беше свикан Консултативният съвет по национална сигурност, а страната ни поиска помощ от ЕС и НАТО за укрепване на сигурността срещу дронове.

Изключителната икономическа зона на България в Черно море е морска зона отвъд териториалното море. В нея страната няма пълен суверенитет, но има специални права, определени от международното морско право.

Съгласно Конвенцията на ООН по морско право зоната може да се простира до 200 морски мили. В Черно море обаче това разстояние не може да бъде приложено механично, тъй като морското пространство е ограничено. Границите ѝ са определени чрез споразумения с държавите от региона.

В зоната другите държави запазват свободата на корабоплаване. България обаче има изключителни права върху проучването, използването и управлението на природните ресурси.

Страната има юрисдикция и по отношение на определени дейности като изграждането и използването на изкуствени острови, съоръжения и инсталации, както и опазването на морската среда.

Това превръща зоната в особено чувствителна при военни конфликти и инциденти.

Междувременно стана ясно, че у нас е имало секретна визита на Кирил Буданов – дясната ръка на президента Зеленски в Украйна. Имало е среща с министър-председателя Румен Радев. Имало е и други срещи, за които разбрахме от социалните мрежи.

„Каква е била целта на тази среща? Не мога да отговоря на този въпрос. Можем само да предполагаме, но в момента мисля, че е излишно да спекулираме по темата. Може би на даден етап управляващите ще решат да споделят подробности от тази среща, когато това е възможно“, коментира в „Тази събота“ Цветлин Йовчев – бивш председател на ДАНС и бивш вътрешен министър, специалист по антидрон системи.

„Въпросът е, че ситуацията около нея беше доста нелепа – една конфиденциална среща, за която не са били уведомени военният министър и външният министър, става достояние по някакви канали на бивш вътрешен министър. Той я артикулира в медийното пространство, но и публикува снимка, която при всички положения не е направена официално от оторизираните лица в Министерския съвет“, посочи той.

„След като военният министър и външният министър не са били уведомени, това означава, че е трябвало да бъде запазена пълна конфиденциалност по отношение на тази среща. А артикулирането ѝ след това е абсолютно нелепо, защото по този начин, от една страна, се създава риск за сигурността на Кирил Буданов, а от друга страна, се злепоставя министър-председателят“, смята Цветлин Йовчев.

„Ако това не е била конкретната цел на изявлението, то това показва изключителна политическа инфантилност — да покажем, че сме много информирани, да покажем, че сме близо до властта, без значение какви щети ще нанесем на страната като цяло. Иначе е възможно да се провеждат подобни срещи“, допълни той.

„След като ограничен кръг от хора е организирал срещата само с министър-председателя, аз не мисля, че е имало среща с господин Цветанов. Мисля, че той го е причакал някъде из коридорите, за да се здрависа с него и да направи снимка“, коментира Йовчев.

„Отговорните министри не са били информирани за такава среща, а външни лица, които вероятно дори нямат достъп до класифицирана информация, са били информирани. И информацията за проведените срещи не излиза от Министерския съвет, а се разпространява по нерегламентирани канали“, посочи още бившият вътрешен министър.

„А как господин Цветанов може да има достъп до коридорите на Министерския съвет, след като отдавна не е част от властта, е въпрос, който министър-председателят трябва да изясни в момента. Вероятно има някаква уязвимост и пробив в сигурността“, смята Йовчев.

Ситуационната логика като цяло, каквито и анализи да правим и каквито и методи да използваме, показва, че автор на тази атака е Русия“, посочи Йовчев.

„Категорични доказателства за това към момента няма. Твърде вероятно е дори след всички проверки и разследвания да не бъдат открити такива доказателства“, заяви Йовчев.

„При удара е възможно части от дрона да са паднали във водата, други да са били унищожени от взрива, а трети да са изгорели при последвалия пожар. Така че е напълно възможно, както твърдят и служителите на Министерството на отбраната, в момента да няма никакви останки или други преки доказателства“, посочи специалистът.

По думите му по-сложни експертизи биха могли да установят наличието на взривни или запалителни вещества, да определят състава и произхода им и така да насочат разследването към определена хипотеза. Но е възможно да не бъдат открити категорични доказателства.

„Вече е ясно откъде идва тази атака. Въпросът е, че може да не успеем да получим доказателства, които категорично да насочат към Русия“, коментира Йовчев.

„Това е подход на Русия от много време. През последните няколко години, може би още от 2024 г., тези хибридни атаки нарастват в пъти. Те се провеждат по такъв начин, че да не остават ясни доказателства и да се дава възможност на Москва винаги да отрича“, уточни той.

По думите му вероятно има системи за наблюдение и разузнаване, които биха могли да установят откъде е излетял дронът. Става въпрос за дронове с голям обсег и вероятно със значителни размери, така че подобни системи биха могли да предоставят такава информация.

Йовчев подчерта, че подобен инцидент не трябва да се разглежда изолирано.

„Подходихме по същия начин и когато оценявахме инцидента на летището в Германия, ако си спомняте. Тогава също казахме, че няма категорични доказателства. Впоследствие такива бяха намерени. Става въпрос за поредица от случаи на нарушаване на въздушното пространство, опити за саботажи, взривове, палежи и кибератаки“, коментира той.

Според него позицията на България е трябвало да бъде много по-категорична.

„Първото нещо, което трябваше да се направи, е руският посланик да бъде извикан за обяснение. Имаме достатъчно сериозни основания да смятаме, че атаката идва оттам“, заяви Йовчев.

По думите му това не се е случило основно по вътрешнополитически причини.

„И външнополитически, но в момента предимно вътрешнополитически — за да не подразнят онези слоеве от населението, които по един или друг начин симпатизират на Путин, и да не ги загубят като избиратели. В момента предстоят президентски избори. Това е едната причина. Вероятно до изборите ще се придържат към тази позиция. Това е изключително слаба позиция, защото представя страната ни като изключително слаба в политически и дипломатически аспект“, коментира Цветлин Йовчев.

„Когато беше обявено, че няма заплаха, можехме да кажем, че към момента няма пряка военна заплаха за България. Икономическата заплаха за страната ни обаче е изключително сериозна, а в момента тя не се коментира. Застраховките в Черно море вече са поскъпнали с 10–15%, което означава увеличение на цената на вноса с 10–15%. През черноморските пристанища ще преминава над 40% от вноса за България“, посочи още той.

„Това повишение на цените може да доведе до инфлация от 4% на този етап, както и до спад от половин процент в брутния вътрешен продукт“, смята бившият вътрешен министър.

„Ако обаче ситуацията ескалира и цялото корабоплаване бъде преустановено, което не е невъзможно, тогава вече няма да говорим само за това, че „Нефтохим“ няма да може да бъде снабдяван със суровини. Икономическите загуби ще бъдат драстични. Става въпрос за 200 милиона от износа и 300 милиона от вноса. Това означава, че очакваният икономически растеж от 2,5–2,7% може да спадне до нула, а дори е възможно да изпаднем в рецесия“, коментира той.

По думите му Черно море вече е Ормузкият проток.
„Ормузкият проток е свързан със сериозни рискове, но там трафикът продължава. Подобна е ситуацията и в Черно море. От тази гледна точка заплахата за нас е изключително сериозна. Затова трябваше да има реакция — не само привикване на посланика, но вероятно и връчване на нота“, посочи Йовчев.

„Трябваше да се проведат и неофициални консултации със страните членки на НАТО относно официално искане за консултации по член 4 от Северноатлантическия договор“, допълни той.

„Към момента нямаме необходимите способности да се защитаваме. Положителното е, че вече сме поръчали три радара с триизмерно покритие (3D радари), които имат изключително важно значение за изграждането на единна национална система за противовъздушна отбрана. Но те ще пристигнат, мисля, през 2029 г. В момента имаме два радара, ако не се лъжа. Те не са от новите радари на Thales, които ще осигурят цялостна картина на въздушната обстановка“, посочи експерът.

„Положително е също, че сме поръчали една система за противовъздушна отбрана IRIS-T. Преди няколко дни правителството се възползва от възможността да поръча още четири такива системи. Първата ще пристигне през 2027 г. Следващите ще бъдат доставени до 2032 г. Това е много добра основа. Обхватът на тези системи е около 40 км. Виждате, че с пет системи не можем да покрием цялата територия на страната. Трябва да отбележим и че това са изключително ефективни системи срещу самолети, големи дронове и крилати ракети, както и срещу определени балистични ракети със среден обсег, но не и срещу тежки ракети с голям обсег“, коментира още Йовчев.

Теми: атака с дроновеБългария"Кирил БудановМинистерски съветЦветлин ЙовчевЧерно море