Европейският регламент забранява близкородственото чифтосване за домашни любимци

Домашните любимци са на фокус в Европейския парламент. Нови правила ги защитават от лоши търговски практики и целят да ограничат риска от генетични заболявания и други здравословни проблеми при потомството.

Новият европейски регламент забранява близкородственото чифтосване. Част от правилата ще влязат в сила в средата на 2028 г.

Дакелът Шугър е на пет години, но вече е преминал много изпитания. Срещаме го пред кабинета по рехабилитация заедно със собственичката му – Кремена. Шугър е няколко пъти опериран от дискова херния.

„Лекарите казаха: „Не – не зависи от начина, по който сте гледали кучето“. Казват още: „Когато сте го взели, то е било като заредено оръдие, било е предначертано, но вие няма как да знаете“, казва пред bTV Кремена, стопанка на дакела.

Заболяването на Шугър е често срещан генетичен проблем при дакелите, разказва доктор Мила Бобадова. За да се профилактира, едно от решенията е да не се допуска близкородствено чифтосване – стъпка, която често се пропуска от развъдчиците.

„Този норматив за мен е изключително важен и трябва да се сложат спирачки на това, което се случва с породите“, казва Мила Бобадова.

Новите правила забраняват за някои породи и естетически практики като третиране на ушите и опашките и сплескване на муцуните. Според д-р Бобадова това осакатява животните.

„Порода като френски булдог за мен е абсолютно осакатена и много са сладки, много са симпатични. То това е големият им проблем. Всъщност хората просто харесват тази сплескана физиономия и развъждането се превърна в бизнес по-скоро, отколкото в любов към породата. В крайна сметка резултатът е това, че 80% от моите пациенти са френчита“, казва Мила Бобадова.

Саймън е млад померан и напълно здрав. Докато го преглежда, д-р Сакаджийска разказва за практики, при които крайно малки или големи размери животни все по-често се превръщат в цел.

„Напоследък това, което е като тенденция, е много малките породи да се селектират с изключително дребни родители – под два килограма. Това е много дребен пациент, което неминуемо носи проблеми след това със здравето. И обратното – при гигантските породи се търси една порода, която по принцип е 40–45 килограма, сега да е 60, да е все по-масивна. Но всъщност те много страдат със ставите и със скелетно-мускулния апарат“, казва Даниела Сакаджийска.

Европейските норми въвеждат и микрочип за всички кучета и котки. Той се поставя под кожата на животното и съдържа идентификационен номер, който работи като ЕГН.

Микрочипът ще бъде част от единна система. Информацията ще може да се използва за по-добър контрол върху движението и продажбата на животни.

„След като веднъж е поставен микрочипът, той може да бъде прочетен с четец. Ето тук излиза този номер, срещу който в нашата система седи информацията, която са ни предоставили стопаните“, казва Даниела Сакаджийска.

Срещу този номер в регистъра се съхранява информацията за животното и неговия стопанин.

„Някой намира загубило се куче, водят го при нас, прочитаме микрочипа и ние се обаждаме на стопаните“, казва Даниела Сакаджийска.

В регистъра ще има и информация, откъде произлиза домашният любимец.

„Ако се продава животно, то трябва в обявата да бъде посочен този номер на микрочипа и срещу микрочипа да бъде въведен развъдчикът, адресът, телефонът. Тоест няма как този, който е селектирал родителите, направил това кученце, това кучило, да не остави следа. Законодателството се бори по този начин и с нерегламентираните развъдчици“, казва Даниела Сакаджийска.

А дотогава остава надеждата Шугър отново да проходи, а Саймън да расте здрав – защото всяко животно заслужава живот без страдание, независимо от породата и външния си вид.

Теми: близкородствено чифтосванегенетични заболяванияЕвропейски парламентЕвропейски съюзмикрочипове за домашни любимци