Димитър Петров настоява за разследване на атаките в Черно море

България е предприела необходимите мерки във връзка с ескалацията на напрежението в Черно море, но преди да бъдат отправяни обвинения за атаките срещу търговски кораби, трябва да бъдат установени извършителите и произходът на дроновете. Това заяви в „Денят започва“ Димитър Петров, народен представител от „Прогресивна България“ и член на Комисията по външна политика. По думите му правителството е реагирало адекватно на ситуацията, като са проведени разговори на високо равнище с представители на НАТО, Европейската комисия и съседните държави.

„Взети са всички необходими мерки. Вярвам, че постъпихме максимално адекватно на ситуацията.“

Той отхвърли критиките на опозицията, че страната не разполага с достатъчен отбранителен потенциал, и посочи, че настоящото правителство не може да бъде държано отговорно за всички пропуски в отбранителните способности, натрупани през предходните години. Според Петров към момента няма категорични доказателства, че атаките в Черно море са извършени от Русия. Той посочи, че е необходимо да бъдат проведени разследвания, преди да се предприемат конкретни външнополитически действия.

„Няма категорични доказателства, че това са нападения на Руската федерация. Тепърва трябва да се проведат необходимите разследвания, преди да бъдат установени съответните дронове и да се види откъде произхождат. Не може да се направи такова заключение, преди да има достатъчно информация.“

По думите му България е поискала съдействие за извършване на подводни изследвания на потънали кораби, за да се установи дали могат да бъдат открити останки от дронове и да се изясни техният произход. Петров допусна и възможността зад инцидентите да стоят други участници, които имат интерес от допълнително изостряне на обстановката в Черноморския регион.

„Защо не мислим и в посока, че това може да е така от някоя трета страна, която иска да задълбочи конфликта в Черно море? Не изключвам различни възможности, но това са мои лични предположения. Не мога да кажа откъде са тези дронове, преди да бъдат установени необходимите факти“, заяви той.

По отношение на евентуални следващи действия срещу Русия Петров посочи, че правителството ще реагира според резултатите от разследването. Сред възможните стъпки той спомена повторно извикване на руския посланик и отправяне на официална нота. Същевременно предупреди, че прекратяването на дипломатическите отношения би ограничило възможностите за комуникация.

„Не трябва да се стига до пълно затваряне на дипломатическите канали. Няма как при сегашните обстоятелства да се заиграваме с националната сигурност и да отправяме обвинения, без да има ясна информация за това.“

Той разкритикува опозицията заради публичните обвинения, отправяни преди приключването на проверките, и призова наличните доказателства да бъдат представени, ако такива действително съществуват. По темата за отбранителните способности на страната Петров заяви, че Министерството на отбраната разполага с възможност да пренасочи определени средства за защита към Черноморското крайбрежие, без това да застраши сигурността в останалите части на страната. Той съобщи още, че България възнамерява да подаде заявление за участие в инициативата за противодействие на дронове, след като вече разполага с необходимата информация за финансовите параметри.

„Доколкото ми е известно, България не е влязла в тази инициатива, тъй като не е имало пълната информация какви ще бъдат разходите и каква ще бъде вноската, която трябва да направим. Тази инициатива започна още през февруари, тоест и предишното правителство е имало възможност да вземе решение. Очевидно можеше да вземе решение за 10-годишното споразумение с Украйна, което има много по-големи клаузи за разходи, свързани с България.“

По думите му вече е уточнено, че финансовото участие на България ще бъде в размер на 220 000 евро, поради което страната ще предприеме необходимите действия за присъединяване. Петров допълни, че България е поискала съдействие и от НАТО за засилване на способностите за противодействие на дронове в Черно море. Освен наблюдение на морската обстановка се обсъжда и укрепване на защитата срещу подобни заплахи. По отношение на информацията за повредени антени на системата „Старлинк“ той заяви, че обстоятелствата около инцидента трябва да бъдат изяснени, преди да се правят заключения.

„Не може да се спекулира с тези факти, както не може да се спекулира и с атаките с дронове, тъй като това е изключително чувствителна тема. В момента има политически партии, които като бяха на управление, не предприеха абсолютно никакви действия, каквито те искат в момента от нас. Те дори не бяха извикали руския посланик на такава среща“, посочи народният представител.

В интервюто беше обсъдена и идеята за мораториум върху военните действия в Черно море. Според Петров подобна инициатива може да бъде стъпка към намаляване на напрежението и гарантиране на сигурността на търговското корабоплаване. Той посочи, че темата е била обсъждана в рамките на Консултативния съвет за национална сигурност и че са проведени разговори с Румъния и Турция. По думите му въпросът предстои да бъде разгледан и на европейско равнище.

„Да се търси по някакъв начин Черно море да бъде демилитаризирана зона, тоест да няма военни действия в Черно море, е стъпка, която предприема и сегашното правителство. Проведени са необходимите разговори първоначално с Румъния и Турция, а въпросът ще бъде обсъждан и на Съвета на Европейския съюз.“

Според него писмено споразумение с участието на всички заинтересовани страни би могло да създаде необходимия натиск за ограничаване на военните действия.

„Ако е необходимо и ако по този начин ще бъдат гарантирани търговският стокообмен и сигурността в Черно море, това е необходима крачка. Вярвам, че всички имаме интерес Черно море да бъде демилитаризирана зона. Включително Русия и Украйна получават необходимите доставки по Черно море“, коментира той.

Петров обаче не подкрепи незабавното активиране на член 4 от Северноатлантическия договор във връзка с последните инциденти. Според него първо трябва да бъдат установени извършителите и да се изяснят обстоятелствата около атаките.

„За да се пристъпи към съществени външнополитически действия, независимо дали става въпрос за отзоваване на посланик, или за активиране на член 4 от договора на НАТО, трябва да имаме ясни доказателства. Коя е нападащата страна, откъде е и чии са ресурсите – това също е много важно.“

Той призова за внимателен подход, който да не доведе до допълнителна ескалация на напрежението в региона. В разговора беше коментирано и посещението на представител на украинското президентство в България, както и контактите между София и Киев. Петров определи визитата като част от усилията за търсене на мирно разрешаване на конфликта и подчерта, че поддържането на комуникация с участниците във войната е необходимо.

„Това е много важна крачка и е елемент от усилията на българското правителство да се търси мирно разрешаване на конфликта. Това се постига именно чрез такива разговори, а не чрез затваряне на вратата пред едната или другата страна“, заяви той.

По думите му България може да има посредническа роля заради географската си близост и отношенията си както с Украйна, така и с Русия.

„Мисля, че България действително заради близостта си и с Украйна, и с Русия може да играе тази роля на медиатор и да съдейства да бъде постигнато мирно разрешаване на конфликта. Затова смятам, че такова посещение не трябва да ни изненадва. Напротив, то трябва да показва тези ясни намерения.“

Той допълни, че България трябва да отстоява националния си интерес и да не бъде изолирана от евентуални бъдещи преговори. Петров коментира и възможността за нов Консултативен съвет за национална сигурност. Той отхвърли тезата, че подкрепата на ГЕРБ за решенията от предходния консултативен съвет е била политическа услуга към управляващите, като заяви, че партията има собствен интерес да участва в обсъждането на темата. В заключение народният представител призова гражданите да запазят спокойствие на фона на напрежението в Черно море.

Теми: атаки с дроновеБългария"Димитър ПетровНАТОЧерно море