Кънев: Бюджетът за 2027 г. прехвърля тежестта върху бизнеса

Ще доведе ли бюджетната политика на правителството до по-висока данъчна тежест, увеличаване на държавния дълг и допълнителен натиск върху бизнеса? И достатъчно подготвена ли е България за икономическите рискове, свързани с напрежението в Черно море? Темите коментираха финансовият журналист и икономически анализатор Стефан Антонов и икономистът д-р Евгений Кънев в студиото на „Здравей, България“.

Повод за дискусията станаха намеренията на управляващите за бюджета за 2027 г. и критиките, че държавата планира да увеличи приходите си с около 2 млрд. евро, без да предприеме съществени съкращения на разходите. Според представените в разговора разчети публичните разходи достигат приблизително 45% от брутния вътрешен продукт.

Стефан Антонов защити подхода на правителството, като посочи, че ограничаването на бюджетния дефицит не трябва непременно да се постига чрез рязко орязване на разходите. Според него е важно икономиката да продължи да расте, така че дефицитът да намалява като дял от БВП.

„За първи път от 17 години идва правителство с ангажимент да ограничава бюджетния дефицит“, заяви Антонов. Той припомни политиката на съкращения след 2009 г. и предупреди, че прекалено агресивното ограничаване на разходите може да навреди на икономическата активност.

По думите му в бюджетните планове е заложено и пренасочване на средства между различни пера в размер на около 0,6% от БВП. Антонов подчерта, че въпреки номиналното увеличение на разходите, правителството предвижда постепенно намаляване на дела им спрямо икономиката. Като пример посочи намерението разходите за заплати да спаднат от близо 11% до под 8% от БВП в рамките на три години.

На противоположна позиция застана д-р Евгений Кънев. Според него бюджетът прехвърля основната тежест върху частния сектор в момент, когато икономическата среда се влошава.

„Въпросът е кой плаща сметката за тази ситуация. Решението на правителството е просто – това трябва да бъде частният сектор“, коментира икономистът.

Той посочи негативните тенденции в износа, влиянието на инфлацията върху покупателната способност и отслабения инвеститорски интерес към България. Според него присъединяването към еврозоната е подобрило възприятията за страната само временно, а международната несигурност и напрежението в Черноморския регион допълнително възпират инвестициите.

Кънев предупреди, че предвиденото увеличение на осигурителната тежест ще засегне най-силно работещите и предприятията в светлата икономика, докато сивият сектор остава недостатъчно обхванат от контролните механизми.

Според него държавата продължава да увеличава разходите си, без да предлага достатъчно убедителни структурни реформи. Той постави под въпрос и ефекта от предвиденото общо увеличение на възнагражденията в публичния сектор с около 5%.

Антонов възрази, че се предприемат и мерки срещу избягването на данъци. Като пример даде планираните промени в облагането с ДДС при продажбите на новопостроени жилища, от които се очакват допълнителни приходи от около 120 млн. евро.

Сериозни различия между двамата експерти се появиха и по въпроса дали бюджетът отчита достатъчно рисковете от евентуално ограничаване на корабоплаването в Черно море.

Според Евгений Кънев това е една от най-големите слабости на финансовата рамка. Той предупреди, че затрудненията при морския транспорт могат да засегнат както износа на българска продукция, така и вноса на суровини, а оттам – производството и бюджетните приходи.

Икономистът предложи създаването на временен държавен фонд, чрез който да се покрива част от повишения застрахователен риск за корабите. По думите му високите застрахователни премии вече затрудняват бизнеса и могат да направят българската продукция по-малко конкурентоспособна. „Единственият начин в момента да се спре ръстът на тези застрахователни премии е част от риска да бъде поет от държавата“, смята Кънев.

Стефан Антонов посочи, че бюджетите по принцип трябва да разполагат с резерви за реакция при непредвидени кризи. Според него именно фискалният резерв е инструментът, който позволява на държавата да посреща подобни сътресения.

Той допълни, че прекалено тревожните публични послания от страна на институциите могат допълнително да разклатят доверието и да задълбочат икономическите проблеми.

Беше обсъдена и възможността за допълнително облагане на банковите печалби като мярка за увеличаване на бюджетните приходи. Антонов припомни предходната практика банките да внасят авансово данък върху печалбата си, като направи разграничение между тази мярка и същинския данък върху свръхпечалбите.

Според него еднократното прехвърляне на по-голяма данъчна тежест към сектор с висока рентабилност може да бъде оправдано, ако целта е ограничаване на дефицита и избягване на общо увеличение на данъците.

Финансовият журналист обаче призна, че част от допълнителните разходи на банките могат да бъдат прехвърлени към клиентите чрез такси и лихви. Той изрази мнение, че едновременното и сходно повишаване на цените на банковите услуги би могло да породи съмнения за съгласувано поведение.

Възможността за облагане на свръхпечалбите, финансовото състояние на „Лукойл“ и намеренията на правителството да засили контрола върху ТЕЛК решенията предизвикаха разнопосочни оценки от финансовия журналист Стефан Антонов и икономиста д-р Евгений Кънев.

Според Кънев извънредното облагане е оправдано, когато дадена компания е реализирала необичайно високи печалби вследствие на криза или специфична пазарна ситуация. Той постави въпроса защо подобни мерки се обсъждат за редица сектори, но не и за „Лукойл“, който според него печели от настоящата енергийна конюнктура.

Икономистът оспори твърденията, че рафинерията работи при неблагоприятни финансови условия. По думите му трябва да се разглеждат не само резултатите на самото предприятие, но и финансовите отношения между дружествата в групата, включително цените, на които се доставя суровината.

Стефан Антонов изрази различна позиция. Той посочи, че ако информацията на особения управител за ниските маржове на рафинерията е вярна, допълнителното облагане би било трудно за обосноваване. Анализаторът предупреди и за опасността от международни арбитражни дела при мерки, насочени конкретно срещу една компания.

По думите му съществува предупреждение за потенциален иск от собствениците на „Лукойл“ на стойност, равняваща се на около 3% от брутния вътрешен продукт на България.

Кънев отхвърли аргумента, че поставянето на въпроса за облагането на компанията е свързано с отношението към руските ѝ собственици. Според него основният проблем е дали държавата прилага еднакви принципи към всички предприятия, които реализират извънредни печалби.

Двамата коментираха и заложеното в бюджетните намерения подобряване на контрола върху разходите, свързани с ТЕЛК решенията, от което правителството очаква икономии в размер на 228 млн. евро.

Антонов подчерта, че борбата със злоупотребите не бива да засяга хората, които действително се нуждаят от подкрепа. Евгений Кънев определи намерението за засилен контролол като една от положителните мерки в бюджета. Според него системата допуска сериозни злоупотреби, а ограничаването им би могло да намали публичните разходи.

Икономистът постави проблема и в по-широк контекст, като посочи липсата на достатъчно ефективно електронно управление. По негови оценки дигитализацията на административните процеси би могла да доведе до значителни икономии.

Кънев отправи критики и към управлението на средствата в здравеопазването и енергетиката. Според него именно в тези сектори съществуват сериозни предпоставки за злоупотреби заради голямата роля на държавата при разпределянето на финансовите ресурси.

Теми: бюджет 2027Евгений КъневЛукойлСтефан АнтоновЧерно море