Кирил Вътев и Никола Янков обясниха цените и надценките в магазините

Масираните проверки за ценообразуването на основните храни и спорът около размера на търговските надценки поставиха на дневен ред въпроса къде минава границата между пазарните механизми и държавната намеса.

„Голямата сила е в ръцете на българския потребител. Той избира дали да купува българско или вносно. Българското налива пари обратно в неговия джоб и в националния бюджет, докато вносното отива в чужд бюджет. В Гърция например хората не купуват стоки с чужди имена, дори чуждите вериги продават местни продукти”. Това коментира бившият министър на земеделието Кирил Вътев в предаването „Твоят ден“ по NOVA NEWS.

От своя страна икономистът Никола Янков подчерта, че високите цени са пряко следствие от високото търсене у нас, тъй като оборотите на хранителни стоки продължават да растат: „Ако можете да продавате по-скъпо на един пазар, ще продавате по-скъпо, защото се купува. Българите забогатяха и потреблението не намалява. Инфлацията удря тежко най-бедните, но масовият потребител се чувства комфортно при тези нива на цените”, заяви икономистът.

По думите му държавата не трябва да „громи веригите“ с политически пиар и проверки, а да подпомага нуждаещите се чрез целеви социални програми: „Ролята на държавата не е да кара частните вериги да правят социална политика и да субсидират храната. Вместо да се раздава кеш, трябва да се въведат хранителни ваучери за най-бедните, които да важат единствено за български стоки”, коментира Янков. Той допълни, че темата за монополите и ценообразуването е от компетентността на КЗК, а не на Комисията за защита на потребителите.

Кирил Вътев разясни и механизма, по който се формират цените на рафта, като разграничи понятията „надценка“ и „брутен марж“:

„Ако доставната цена е 10 евро и се сложи 100% надценка, цената става 20 евро, но брутният марж е 50%. От тези 10 евро разлика търговецът трябва да покрие заплати, ток, транспорт, брак и накрая да реализира печалба. При плодовете и зеленчуците бракът и фирата достигат между 30 и 40%, което задължително се калкулира в крайната стойност. Това е законен и нормален пазарен процес”, обясни бившият земеделски министър.

Вътев обаче обърна внимание, че има реални нелоялни търговски практики, които ощетяват българските фирми. „Нелоялна практика е за вносен продукт да се слага 25% надценка, а за същия български – 110%, което буквално смачква родното производство”, категоричен е Вътев.

Като пример за държавна протекция той посочи Турция, където се държат високи вносни мита за слънчоглед, докато не се изкупи цялата местна реколта, и едва след това пазарът се отваря за внос.

Теми: КЗККирил ВътевНикола Янковтърговски веригитърговски надценки