“Да. С всички се разбрахме. Въпреки че има претенции от такива, които не участваха в разговорите, но от постигнатото ще получат абсолютно всички”, каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред БНТ.
“Хората са прави, защото амбициозната “зелена” политика на ЕС ги вкара в огромни разходи и ниски добиви, и то в цяла Европа. Цяла Европа за какво протестира?”, попита Кирил Вътев.
“И миналата година в бюджета не е имало средства, предвидени за подпомагане по т.нар. “украинска мярка”, която е временна. Таванът й беше 250 хиляди евро на ферма. Вследствие на много усилия от наша страна се увеличи на 280 хиляди, но по тази украинска мярка целта е да бъдат подпомогнати земеделските производители вследствие на загубите заради войната в Украйна”, посочи министърът на земеделието и храните.
Кирил Вътев посочи, че заради войната в Украйна са поскъпнали горивата, торове, препарати.
“През 2022 година Украйна обаче не можа да изнесе нищо почти или символично, което създаде дефицит на световните борси, тъй като Украйна е огромен зърнопроизводител. След Русия тя е втора”, посочи той.
Според Кирил Вътев притесненията на земеделците и фермерите са основателни, защото “счетоводно те няма как да покажат загуби”.
“Нека го обясня просто. Засяхме много скъпа реколта през 2022 година. Ожънахме много скъпа реколта през 2022 година, а цените на световните борси се сринаха заради свръхпроизводство на зърно в световен мащаб. Реално погледнато хората се притесняват основателно. Счетоводно погледнато те няма как да покажат загуби. Това е повече от ясно”, каза министърът на земеделието и храните.
“Ако проследим реколтата, засята 2022 година, и прибрана в 2023 година, разходите направени за тази реколта – сеитба, торене, жътва, тези разходи са по-високи от цената, която получават в момента за това зърно”, посочи Вътев.
Според министъра на земеделието и храните земеделците наистина са на загуба за тази реколта, която обхваща две счетоводни години.
“И ние това искаме да докажат”, допълни той.
Кирил Вътев, каза, че земеделците са приели условията, ставките.
“Успокоиха се и сега в неделя ще се съберем да прецизираме всички текстове по споразумението. И в понеделник да го разпишем”, обобщи министър Вътев.
На въпрос дали е вярно, че „ще дадете на малките повече, отколкото на по-големите?“, министърът отговори: “Да. тук има една особеност. Всички сектори без зърнопроизводство са получавали и 2022, и 2023 година. Зърнопроизводството досега не са получавали никаква помощ по т.нар. “временна украинска помощ”. Сега обаче заради лошата година – суха година, ниски добиви, висока стойност на производство, загуби вследствие на световните пазари – и те поискаха”, обясни Кирил Вътев.
Министърът на земеделието и храните посочи, че именно зърнопроизводителите получават най-ниско подпомагане.
“Най-уязвими са малките до 3000 декара. Те със сигурност са много зле. Има хора с по 1000, 2000, 3000 декара, затова на тях не искаме нищо да ни доказват. В анализите се вижда, че те са зле”, посочи Кирил Вътев.
Министърът уточни, че земеделците с от 3000 до 6000 декара ще трябва да доказват обаче.
“Няма как да дадем на всички. Има хора със 100 000, с 200 000, има хора и с по милион, но до 6000 декара са 95,6% фермите”, посочи Вътев.
По отношение на това дали има нещо сбъркано в българското земеделие, министърът посочи, че това е липсата на напояване.
“Знаем, че се унищожиха напоителните системи преди 20 години. Как се прави земеделие без напояване?”, попита Вътев.
Министърът каза, че в българското земеделие има много проблеми – в напояването, в поземлените отношения, в арендните отношения, в начина, по който се отдават на търг площите за земеделски стопани.
Според него от ротация на ротация “няма никакъв шанс” да се подобри нещо в сектора на земеделието, а е нужен “дългосрочен план за действие”.
“Моето лично мнение е, че предвид климатичните промени ние трябва да направим една дългосрочна прогноза с метеоролозите за тези климатични промени и на база върху тях да преразгледаме не само сортовете и видовете, които трябва да отглеждаме, но и отделните сортове”, обясни министърът на земеделието и храните.
“Сега всеки прави каквото си иска. Това е неефективно. Все едно да отглеждаме рози във Варна”, подчерта той.
За жалост, коментира Вътев, “има една част от земеделските стопани, които изкривяват отношението към всички земеделски производители”.
“Те реват само за пари, искат само субсидии”, посочи Вътев.
Министърът каза, че животновъдството е “365 дни в годината и няма почивен ден”.
“Тези хора са в тежко състояние и ние гледаме да им помогнем”, посочи министърът на земеделието и храните.
На въпрос дали след ротацията Кирил Вътев отново ще кандидатства за този пост, той отговори: “Аз никога не съм кандидатствал, аз бях поканен. Ако и сега ме поканят, ще остана. Ако не ме поканят, толкова идеи имам за живота, че няма да ми е скучно нито една секунда”, посочи той.
С думата “постоянство” министър Вътев окачестви “урока”, който е научил през тази криза.
