6 от 15 банки не предоставят Обща информация за кредитния продукт на интернет страниците си, което според нас не се вписва в духа на закона. Това показва проучване на Асоциация „Активни потребители“.
Законът за кредитите за недвижими имоти на потребителите вменява задължение на банките да осигуряват обща информация за отпусканите от тях жилищни/ипотечни кредити. Целта е да се даде възможност на потребителя за вземане на информирано решение при получаване на кредит за недвижим имот и да избере продукт и банка.
Важно да се прави разлика между обща информация /неперсонализирана/ и преддоговорна информация /персонализирана/. Ще разгледаме двете изисквания поотделно, обясняват от асоциацията.
Всяка банка трябва да осигури тази обща информация като най-благоприятния вариант за потребителя е този в табличен вид, поради леснодостъпния формат за запознаване с основните характеристики. Законът изрично предвижда, че тази информация трябва да може да се предоставя на хартия или на друг носител по ясен и разбираем начин. Предвижда се такъв достъп да се осигурява и в електронна форма. Информацията трябва да се предоставя в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – 12 пункта. Това означава, че банките трябва да осигурят лесен достъп до обща информация, която следва структурата на чл. 5, ал. 2 от ЗКНИП.
Задължителна обща информация
1. данни, идентифициращи кредитора, съответно обвързания кредитен посредник, включително постоянен адрес, съответно седалище и адрес на управление;
2. целите, за които може да се използва кредитът;
3. видовете обезпечения, включително, когато е приложимо, възможността тези обезпечения да са на територията на друга държава членка;
4. възможния срок на договора за кредит;
5. текст, че потребителят разполага със срок не по-малко от 14 дни от получаването на проекта на договор за кредит, за да вземе решение за сключване на договора за кредит;
6. вида на лихвения процент – фиксиран и/или променлив, приложим към кредита, заедно с кратко описание на характеристиките на фиксирания и/или на променливия лихвен процент, включително и свързаните с тях последици за потребителя, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и възможните последици за потребителя, свързани с промени в стойността на бенчмарка;
7. чуждестранната валута или валути, когато е приложимо за кредита, включително разяснения на рисковете от възможни движения в обменния курс на чуждестранната валута или валути, които може да се отразят върху размера на общата сума, дължима от потребителя; изискването не се прилага за кредити, предлагани в евро на потребител, чийто доход е в левове, и за кредити, предлагани в левове на потребител, чийто доход е в евро;
8. представителен пример за общия размер на кредита, общите разходи по кредита за потребителя, общата сума, дължима от потребителя, и ГПР по кредита;
9. възможните допълнителни разходи по кредита, които не са включени в общите разходи по кредита за потребителя, дължими по договора за кредит;
10. начините за изплащане на кредита, включително пример за броя, периодичността и размера на погасителните вноски;
11. при кредити с плащане само на дължимата лихва – ясен и точен текст, че спазването на сроковете и условията на договора за кредит не води до изплащането на общия размер на кредита;
12. условията, пряко свързани с предсрочно погасяване на кредита;
13. когато е необходима оценка на имота – кой осигурява извършването на оценката и дали възникват разходи за потребителя;
14. допълнителните услуги, които потребителят е длъжен да ползва, за да получи кредита или за да получи кредита при предлаганите условия, и когато е приложимо, разяснение, че потребителят има право да ползва допълнителните услуги от друго лице, различно от кредитора;
15. предупреждение за възможните последици при неизпълнение на задълженията, свързани с договора за кредит.
За предоставяне на тази обща информация потребителят не е длъжен да предоставя информация за себе си. Липсата на свободен достъп до тaкава информация подлежи на санкция съгласно чл. 77 от ЗКНИП.
Как банките у нас определят лихвите по кредити
Буквалното тълкуване на правната норма на чл. 5, ал.3 от ЗКНИП не задължава банките изрично да предоставят обща информация в електронен вариант, тъй като този законодателен похват позволява избирателна форма на предоставяне на такава информация (хартия или друг носител ИЛИ в електронна форма), като позволява на банките да предоставят такава информация на хартиен носител в клоновете на банките. Такъв законодателен похват в дигиталната ера е недостатъчен да задоволи потребностите на потребителите, тъй като огромна част от тях ще бъдат затруднени да посетят всички физически офиси на банките, за да се сдобият с такава обща информация, казват от асоциацията.
Липсата на електронна форма на общата информация по договори за жилищен кредит би ограничило голям брой потребители да получат основни насоки за вземане на информирано решение при получаване на кредит за недвижим имот, което би следвало да се счита за нарушение на чл. 5 от ЗКНИП. Електронната форма позволява на потребителя да получи достъп до общата информация по всяко време на денонощието, какъвто е замисълът на чл.5, ал.2 от ЗКНИП. Хартиен вариант в клоновете на банките могат да бъдат открити само в работно време, а не както чл. 5, ал. 2 от ЗКНИП задължава по всяко време.
Съвкупността на трите алинеи на чл. 5 от ЗКНИП следва да се тълкува в смисъл, че банките все пак трябва да осигурят свободен електронен достъп до общата информация по всяко време на денонощието, за да се изпълни целта на глава втора от закона.
Преддоговорна /персонализирана/информация
Банките са длъжни (чл. 6 от ЗКНИП) да предоставят персонализирана информация на потребители, които предоставят на банката необходимата информация за своите потребности, финансово състояние и предпочитанията си. Целта на персонализираната информация е да даде възможност на потребителя да сравни с други предлагани на пазара кредити, да оцени възможните последици и да спомогне за вземане на информирано решение за сключване на договор за кредит. Тази информация следва да бъде в строго определен формат – Европейски стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ).
Банката е длъжна да предостави преддоговорната информация без неоснователно забавяне след като е получила от потребителя нужната информация. Банката трябва да предостави на потребителя персонализираната информация преди да е получил обвързваща оферта или да е обвързан от договора за кредит. Разликата между персонализираната информация и обвързващата оферта се изразява в това, че офертата има обвързващ характер между двете страни и съдържа конкретни параметри по договора за кредит. Тези параметри, при съгласие на потребителя, ще се материализират в договора за кредит, като особено внимание трябва да се обърне, че тези оферти са с кратък срок на приемане. При липсата на съгласие след определения срок, банката може да промени условията, при които ще отпусне кредит на потребителя.
Преддоговорната информация е важна за потребителя, защото му дава възможност да сравни офертите и да прецени дали даден продукт е подходящ за него, като обърне особено внимание на начина на формиране на лихвения процент. Ако банката използва бенчмарк, тя е длъжна да предостави на потребителя информация за наименованието на бенчмарка и на неговия администратор и за свързаните с бенчмарка последици за потребителя в отделен документ, който се прилага към формуляра.
ЗКНИП предвижда задължение за банките да предоставят на интернет страниците си достъпна информация в писмена форма относно общите условия и тарифите, при които предоставят кредитите. Липсата на такава информация подлежи на санкция между 10 000 лева и 20 000 лева, пише Pariteni.
