Повече от 380 години след смъртта на бащата на съвременната астрономия Галилео Галилей, части от неговото тяло продължават да бъдат изложени като безценни експонати в Италия. Разрязан от собствените си почитатели почти век след погребението си, ученият днес е почитан в музей във Флоренция по начин, който силно напомня на култ към средновековен светец.
Трите пръста от дясната му ръка (палецът, показалецът и средният пръст), един зъб и прешлен от гръбначния стълб се съхраняват в стъклени витрини, заобиколени от същите телескопи и лещи, с които астрономът доказва, че Земята се върти около Слънцето. Историята за това как тези тленни останки се озовават в музея обаче прилича на истински готически трилър.
Когато Галилео умира през 1642 г., Католическата църква категорично отказва да позволи той да бъде погребан в осветена земя заради еретичните му за онова време теории. Тялото му е положено в малка, неофициална стая.
Едва през 1737 г. (95 години по-късно) Църквата най-накрая смекчава тона и разрешава останките му да бъдат преместени в пищен нов мавзолей в базиликата „Санта Кроче“ във Флоренция, точно срещу гробницата на Микеланджело.
По време на ексхумацията група учени и почитатели на Галилео, водени от историци и антиквари, решават тайно да отрежат части от скелета му. Мотивът им не е бил вандализъм, а точно обратното – те са гледали на Галилео като на „мъченик на науката“ и са искали да запазят парченца от него като светски реликви. Ботанистът, отрязал пръстите, по-късно пише, че е взел точно тях, „защото с тези пръсти Галилео е написал толкова много красиви неща“.
Докато прешленът е дарен на Университета в Падуа (където ученият е преподавал), зъбът и два от пръстите са прибрани в малка дървена кутия с бюст на астронома и остават в семейството на италиански маркиз.
С течение на поколенията наследниците на фамилията забравили какво точно има в кутията и я продали. Така през 1905 г. следите на реликвите се губят напълно и учените ги обявяват за безвъзвратно изгубени.
През 2009 г. обаче странната дървена кутия внезапно се появява на аукцион. Частен колекционер я купува и веднага се свързва с директора на Музея на науката във Флоренция. Използвайки исторически документи и стари фамилни архиви, експертите потвърждават, че това наистина са изгубените пръсти и зъб на Галилео.
Днес те са официално съединени с третия пръст (средния), който се пази в музея от по-рано, и са изложени в специални стъклени съдове с формата на яйца. Иронията на историята е пълна: средният пръст на Галилео е поставен така, че да сочи право нагоре към небето – жест, който днес мнозина тълкуват или като триумфално посочване на Космоса, или като вечно, мълчаливо неподчинение към Църквата, която го осъжда приживе.
