България е страната в Европа с най-големи концентрации на бели щъркели. По време на масовия есенен прелет, обикновено между 10 август и 30 септември, над страната ни (основно над Бургаския залив) ежегодно прелитат по около 135 000 бели щъркели, групирани средно в 235 ята.
Най-широко разпространената традиция, свързана с българския фолклор, е носенето на мартеницата в началото на пролетта. Сваля се чак тогава, когато се види първият щъркел, като веднага се закачва на разцъфнало или зелено дръвче или се слага под камък.
Причината за това според народните поверия е, че птицата е предвестник на пролетта и показва края на студените и началото на топлите дни през новата година.
Според друго поверие прелетните птици, какъвто е и белият щъркел, са символ на плодородието. Мартеницата трябва да се носи от млади жени, на които им предстои раждане.
Българските поверия, свързани с белия щъркел, се виждат в разказа „Нане Стоичковата върба“ на Елин Пелин. Докато двойките живеят необезпокоявани върху върбата в двора на Нане Стоичко, то и в дома му цари спокойствие. Когато героят отсича дървото, което е и дом на птиците, то и в човешкия дом идва проклятието.
В България легендата за носенето на бебетата от щъркела е чужда. Плодородието е било свързвано с други видове животни, но не и с птицата. Още повече бебетата при младите двойки са се раждали през лятото или есента, следствие на сезона, през който са се правели сватбите.
Единствената връзка с това поверие, е че в някои части на България щъркелите идват на Благовещение (25 март). Оттук може да се направи и връзка с благата вест за зачеването на Исус Христос, която получила Мария, с бременността и раждането.
Според поверие, ако човек види първия за годината щъркел в полет, то всичко през настоящата година ще му върви добре (сякаш „хвърчи“). Ако щъркелът е кацнал, то и виделият го ще е сънлив и мързелив през идното лято.
Ето защо пожеланието на хората било „Щъркел хвърчи – и аз да хвърча“. Щом децата видят щъркел, трябва да подскачат на един крак, имитирайки дългокраката птица и да изричат заклинания за здраве. Може и да хвърлят своята мартеница нагоре и да викат „На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве“.
