Приходи в бюджета от 13 млрд. лева и теглене на нови заеми за 900 млн. лева. Така може да се обобщи финансовото измерение в първите два месеца от управлението на служебното правителство. То встъпи в длъжност на 9 април, а в края на месеца приходите в хазната са стигнали 22,769 млрд. Това означава, че от данъци, осигуровки и пари от ЕС са събрани 7,012 млрд. лв. Това засега е и рекордна месечна сума от началото на годината.
В същото време държавата е харчила пестеливо – разходите са около 5,6 млрд. лв. за месец. Така в края на април бюджетът е имал излишък от 596 млн. лв. В отчетните данни има едно значително, но еднократно постъпление – 660 млн. лв. вноска на БНБ, но има и отложено плащане от 354 млн. лв., включително и празничните добавки към пенсиите.
Според отчета за капиталовите разходи през април са похарчени над 300 млн. лева, От разпределението на парите се вижда, че основна част от тях са отишли за магистрали.
Подновена е работата по “Хемус” и са дадени 20 млн. лева за участъка след Боаза до пресичането с пътя Русе-Велико Търново. Над 110 млн. пък са отпуснати за трасето на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле в посока от София към Гърция.
Според прогнозните данни на финансовото министерство обаче в края на май излишъкът вече почти се е стопил и е 100 млн. лева. Причината – разходи с еднократен ефект, както и на изплатени през месеца разходи за възнаграждения на персонала със задна дата – от 1 януари 2024 г. Тези пари са дадени за преодоляване на диспропорциите във възнагражденията в държавната администрация, висшите учебни заведения и други.
Също така през май са дадени 300 млн. на фермерите по така наречената украинска помощ. Парите са отишли при животновъди, производители на плодове и зеленчуци, а също така за маслодайна роза, винени лозя, тютюн, зърнени култури, слънчоглед и др.
Приходите, помощите и даренията в бюджета в края на май се очаква да са стигнали 28,2 млрд. лв., което е 37,5% от годишните разчети. Те нарастват с 3,3 млрд. лв. спрямо същия период на предходната година. Съпоставка сочи, че данъчните постъпления са с 2,1 млрд. повече, неданъчните се увеличават с 400 млн. Парите по програмите и фондовете на ЕС нарастват близо два пъти – с 800 млн.
Разходите, включително вноската на България в бюджета на ЕС, в края на май са 28,1 млрд. лв., което е 34,5 % от годишните разчети. На съпоставима база спрямо предходната година се отчита нарастване, основно при социалните разходи. Обичайно това се обяснява с вдигането на пенсиите през юли 2023 г. Повече са и разходите за персонал след увеличението на възнагражденията на учители и при някои други администрации.
За да удържи бюджетния дефицит в рамките на планираните 3%, служебното правителство изтегли до 700 млн. лв. нов дълг, набран изцяло от вътрешния пазар. За юни са планирани още два аукциона – първият е за 200 млн. лв. и е насрочен за 10 юни при лихва от 3,25%, а вторият ще се проведе на 24 юни.
В емисионния календар на финансовото министерство се предвижда до ноември държавата да продължи да предлага ДЦК и общият им размер ще достигне до 2,15 млрд. лв.
Сумата на вътрешния дълг ще наближи 3 млрд. лв. до края на годината, ако към тях се добавят набраните до момента. Планът на финансовото министерство е да преотваря емисии 3- и 6-годишни бонове. При приемането на бюджета за 2024 г. депутатите одобриха таван на новия дълг от 11,7 млрд. лв. Това означава, че вероятно ще се пуснат и еврооблигации.
