Българите се отправят към урните в неделя за шестите си парламентарни избори за три години, но анализаторите казват, че е малко вероятно вотът да доведе до стабилно правителство, което може да сложи край на продължителната политическа нестабилност и да деблокира икономическите реформи. Това съобщава в репортаж от София тази сутрин агенция Ройтерс.
България, най-бедният член на Европейския съюз, е под властта предимно на служебни правителства след антикорупционните протести през 2020 г., като серия от избори доведоха до нестабилни коалиции, които бързо се разпаднаха.
Последните проучвания на общественото мнение показват, че никоя партия няма да спечели пълно мнозинство, подготвяйки почвата за нов кръг от коалиционни преговори след като гласуването приключи.
България се нуждае от период на стабилно, добре функциониращо правителство, за да ускори притока на средства от ЕС в нейната скърцаща инфраструктура и да я тласне към приемане на еврото и пълно участие в Шенгенското пространство, отбелязва Ройтерс.
Плановете за присъединяване към еврозоната вече бяха отлагани два пъти поради пропуснати цели за инфлацията. Понастоящем се смята, че присъединяването ще дойде в началото на 2025 г. Неуспешното формиране на стабилно правителство би повишило риска от по-нататъшни забавяния, казаха анализатори в доклад миналата седмица.
България досега е получила само 1,4 милиарда евро от 5,7 милиарда евро налични безвъзмездни средства от Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС.
„По-нататъшният напредък е несигурен, тъй като от страната се изисква да приложи политически чувствителни реформи в енергийния сектор, което може да бъде по-трудно без стабилно правителство“, посочват експертите.
Българите също ще си избират представители в Европейския парламент, но умора от изборите може да е проблем. В проучване на “Галъп” се вижда, че само 40% от анкетираните заявяват, че планират да гласуват, отбелязва Ройтерс.
