Пиенето на хапчета изглежда като елементарна ежедневна задача, но начинът, по който го правим, оказва пряко влияние върху тяхната ефективност и върху нашата безопасност. Въпреки че много хора посягат към напитката, която им е подръка в момента, медицинската наука е категорична, че единственият универсално безопасен избор е обикновената чешмяна или филтрирана вода със стайна температура. Водата притежава неутрално pH, не съдържа активни химични съединения и осигурява бързото и безопасното преминаване на таблетката до стомаха, без да променя фабрично заложеното време за нейното разграждане.
Употребата на всяка друга течност носи сериозни рискове, които се делят на две основни категории: увреждане на самото хапче и погрешно въздействие и опасни биохимични взаимодействия в организма.
Първият голям риск е свързан с алкалната и силно минерализираната вода. Лабораторно проучване, публикувано в списание Pharmaceutics, разкрива, че високото pH на алкалните води бързо атакува ентеричното покритие на лекарствата. Това стомашно-устойчивото покритие е предназначено да предпази хапчето от киселинната среда в стомаха, за да може то да се разтвори чак в червата. При контакт с алкална вода обаче над 90% от активното вещество се освобождава преждевременно в стомаха само за пет минути. От престижната американска клиниката “Майо” предупреждават, че това не само проваля терапията, но и причинява преки увреждания на стомашната лигавица, съпроводени от гадене, коремна болка и повръщане.За разлика от алкалните води обикновената вода не нарушава това покритие в началните минути.
Как знаем коя вода каква е? Скалата за pH варира от 0 (силно киселинна) до 14 (силно основна/алкална), около 7 е неутрална.
При минералните води, които не са алкални и имат неутрално или леко киселинно pH, ситуацията е по-различна, но при тях на преден план излиза друг критичен фактор – високата минерализация. Дори една вода да не разрушава стомашно устойчивото покритие по линия на високото – алкално, pH, тя пак може да се окаже неподходяща поради високото съдържание на разтворени соли и минерали.
Основният проблем при неалкалните минерални води са високите концентрации на минерални йони като калций, магнезий, желязо и натрий. Подобно на процеса, който се случва при смесването на лекарства с мляко, тези свободни йони влизат в химична реакция, наречена хелация. При нея минералите се свързват с молекулите на активните съставки – особено при антибиотици от групите на флуорохинолоните и тетрациклините, лекарства за остеопороза и желязосъдържащи препарати. В резултат в стомаха се образуват тежки, неразтворими комплекси, които червата не могат да абсорбират, и медикаментът се изхвърля от организма, без да произведе терапевтичен ефект.
Допълнителен риск възниква при газираната минерална вода. Въглеродният диоксид прави водата леко киселинна, но газовите мехурчета провокират раздуване на стомаха и оригване, което може да върне хапчето обратно към хранопровода и да предизвика химическо дразнене или изгаряне. Освен това образуването на мехурчета около таблетката пречи на нейното правилно и равномерно намокряне, което променя заложената скорост на разтваряне.
