НАСА избра компанията SpaceX на Илон Мъск да свали Международната космическа станция в края на нейния живот, пише BBC.
Базираната в Калифорния компания ще построи превозно средство, способно да избута 430-тонната орбитална платформа в Тихия океан в началото на следващото десетилетие.
Договорът за работата, чиято стойност достига 843 млн. долара (668 млн. паунда), беше обявен в сряда.
Първите елементи на космическата станция бяха изстреляни през 1998 г., а непрекъснатите операции с екипаж започнаха през 2000 г.
Станцията обикаля Земята на всеки 90 минути на височина малко над 400 км и е дом на хиляди научни експерименти, изследващи всякакви явления – от процеса на стареене при хората до формулата за нови видове материали.
Инженерите твърдят, че лабораторията е здрава в структурно отношение, но сега трябва да се изготвят планове за евентуалното ѝ изхвърляне. Без помощ тя в крайна сметка ще падне сама на Земята, което обаче представлява значителен риск за населението на земята.
“Изборът на американско деорбитално превозно средство за Международната космическа станция (МКС) ще помогне на НАСА и нейните международни партньори да осигурят безопасен и отговорен преход в ниска околоземна орбита в края на експлоатацията на станцията. Това решение също така подкрепя плановете на НАСА за бъдещи търговски дестинации и дава възможност за продължаване на използването на космическото пространство в близост до Земята”, се казва в изявление на Кен Бауърсокс, директор на космическите операции на агенцията.
САЩ и Русия ръководят проекта за МКС. Европа, Канада и Япония играят поддържаща роля. Всички западни партньори се съгласиха да финансират станцията до 2030 г.; Русия заяви, че нейното участие ще продължи поне до 2028 г.
НАСА е проучила различни варианти за изхвърляне на отпадъците от употреба.
Те включват разглобяване на станцията и използване на по-младите елементи в платформа от следващо поколение. Друга идея е станцията просто да се предаде на някой търговски концерн, който да я управлява и поддържа.
Но всички тези решения са свързани с различни усложнения, свързани със сложността и разходите, както и с правните трудности, свързани с разплитането на въпросите за собствеността.
Нито НАСА, нито SpaceX са разкрили подробности за дизайна на деорбиталния “влекач”, но той ще изисква значителна тяга, за да насочи безопасно станцията към атмосферата на правилното място и в правилното време.
Голямата маса на платформата и нейната площ – с размерите на футболно игрище – означават, че някои структури и компоненти със сигурност ще издържат на топлината при повторното навлизане и ще изминат целия път до повърхността.
Контролерите ще позволят на орбитата на МКС да се разпадне по естествен път за определен период от време и след като се отстрани последният екипаж, ще заповядат на влекача да извърши последната маневра за деорбитализация.
Резервните космически кораби са насочени към отдалечено място в Тихия океан, известно като Point Nemo.
Наречено на името на известния моряк от подводницата от книгата на Жул Верн “20 000 левги под водата”, гробището е на повече от 2500 км от най-близката суша.
НАСА се надява, че редица частни консорциуми ще започнат да изстрелват търговски космически станции по времето, когато МКС ще бъде свалена от небето.
Фокусът на космическите агенции ще се измести към проекта за изграждане на платформа, наречена Gateway, която ще обикаля около Луната.
