На 14 август 1994 г. е заловен терористът Илич Рамирес Санчес, известен като „Карлос Чакала”. Това става при спецакция на френските тайни служби.
Преди това швейцарският ляв екстремист Бруно Бреге е бил вербуван от американската разузнавателна агенция да шпионира неговия скандален шеф и е допринесъл за неговия арест.
Илич Рамирес Санчес получава псевдонима Карлос, след като става член на лявата екстремистка организация Народен фронт за освобождение на Палестина, а прякорът „Чакала” му дава пресата, когато сред неговите вещи е открита книгата „Денят на Чакала” на Фредерик Форсайт.
В продължение години Карлос Чакала гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби. Той е арестуван при операция на френските специални части в Судан, командвана от известния антитерористичен съдия Жан-Луи Брюгиер.
Карлос Чакала е един от най-известните терористи на 70-те и 80-те години на миналия ХХ в.
Днес излежава доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор.
Илич Рамирес Санчес е роден в Каракас, Венецуела, през 1949 г. любопитен факт в биографията му е, че баща му е убеден комунист и в чест на Владимир Илич Ленин кръщава синовете си на него – другите братя на Карлос са кръстени съответно Владимир и Ленин.
След дипломирането си от гимназията Илич Рамирес Санчес получава стипендия през посолството на СССР в Каракас. Заминава в Съветския съюз за обучение в Университета за дружба между народите „Патрис Лумумба”, който се ползва от КГБ за „набиране на чужди комунисти”.
В началото на 70-те се свързва с Народен фронт за освобождение на Палестина (ПФЛП) в Йордания и участва в сраженията по време на Черния септември. През 1973 г. прави неуспешен опит да убие еврейския бизнесмен и вицепрезидент на Британската ционистка федерация Йозеф Зиеф. Тези действия са в отговор на убийството на Мохамед Бадиа, лидер на ПФЛП за Европа в Париж, от агенти на Мосад. Карлос Чакала сам признава, че е отговорен за бомбена атака в Банка Хаполим в Лондон, за три коли бомби заложени пред редакции на вестници във Франция, за гранатометна стрелба в парижки ресторант, при която са убити двама и 30 са ранени.
В Хага на 27 юни 1974 г. подпомага японската Обединена Червена Армия при операция за отвличането на френския посланик. На 13 и 17 януари 1975 г. участва в два неуспешни опити да се взривят самолети на Ел Ал с гранатомет на летище Орли, Париж. На 27 юни 1975 г. Карлос Чакала застрелва двама френски агенти при опит за задържането му, след като е издаден от Мишел Мукхарбал, арестуван член на ПФЛП. Мукхарбал също е застрелян. Карлос бяга в Ливан, където с.г. приема исляма.
