НАСА установи контакт със съветския космически апарат Луноход-1, който за последно предаде сигнал през 1971 г., съобщи Space Daily, цитиран от БГНЕС.
Луноход-1 каца на Луната на 17 ноември 1970 г. в района на Морето на дъждовете и работи близо година – значително по-дълго от планираното. Той изминава около 10,5 км по лунната повърхност, преди мисията му да бъде прекратена на 4 октомври 1971 г.
Космическият кораб обаче остава на Луната. По-късно учените съобщиха, че са загубили точното му местоположение.
През 2010 г. обаче разузнавателен орбитален апарат на НАСА изпраща изображения от Луната и така се определя точното местоположение на първия в света планетарен роувър. След това изследователи от обсерваторията „Апачи Пойнт“ в Ню Мексико изстрелват лазерен лъч и Луноход 1 отговорил. Сигналът бил удивително силен. Том Мърфи от Калифорнийския университет обяснява: „Най-добрият сигнал в годините на изследвания е от Луноход-2 – 750 фотона, докато Луноход 1 върна около 2000 фотона при първия си опит.“
В научна статия в списание „Икарус“ екипът потвърждава, че рефлекторът на Луноход-1 е в отлично състояние и произвежда сигнал приблизително четири пъти по-силен от неговия еквивалент Луноход-2.
Сондирането с лунния лазерен лъч е един от най-дългите научни експерименти в историята. Лазерен импулс се изпраща от Земята, отразява се от рефлектор на Луната и се връща. Едно подобно пътуване отнема около 2.5 секунди. Благодарение на тези измервания, учените са установили, че Луната се отдалечава от Земята с приблизително 3.8 см всяка година – приблизително със същата скорост, с която растат ноктите на ръцете. Според НАСА, Луноход-1 е разположен по-близо до ръба на Луната от други рефлектори, което дава на учените уникална възможност да изучават фините колебания в лунната орбита и вътрешната структура на спътника. На Луната няма вятър, дъжд или живи организми, които биха разградили метала. Следователно, отпечатъците на Луноход-1 все още са ясно видими на изображенията, направени от орбиталния апарат – точно както отпечатъците на астронавтите от „Аполо“.
