Безсънието винаги е било сред обичайните заподозрени за лошо общо и сърдечно здраве. Но не е обръщано внимание на детайл, който се оказва много важен – не просто колко време, в каква поза и с кошмари или не прекарваш нощта, а също и в колко часа заспиваш.
Идеалният за сърдечното здраве прозорец за настъпване на съня е между 22 и 23 часа. Това установява британско изследване, направено от Университета на Ексетър. То е най-мащабното към момента проучване на връзката между момента на заспиването и риска от инсулти, инфаркти, сърдечен арест (внезапна сърдечна смърт – спиране на кръвообращението поради проблем с електрическата функция на сърцето), преходна исхемична атака (наричана и микроинсулт, тих инсулт, малък инсулт) и сърдечна недостатъчност.
Проучването обобщава здравните данни за над 88 хиляди души на възраст от 43 до 79 години, наблюдавани средно по близо 6 г. Всички анализи на навиците им за сън и отражението върху сърдечносъдовото здраве още стартово са били коригирани за възрастта на участниците при набирането и според пола. Това се оказва верен научен нюх. За мъжете и жените резултатите се различават съществено. При повторно систематизиране на данните изследователите установяват, че връзката между времето за сън и сърдечните и кръвоносните заболявания, изглежда, е по-силна при жените.
В сравнение с хората, които са заспивали между 22 и 23 часа, заспивалите след полунощ са имали с 25% по-висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. Тези, които са заспивали между 23 и 24 часа, били с 12% по-висок риск, докато заспиването преди 22 е било свързано с 24% повишена вероятност за инсулт, инфаркт и останалите сериозни сърдечносъдови заболявания. Те продължават да бъдат водеща причина за смърт в световен мащаб, с близо 19 милиона случая всяка година. За България това е също причина номер 1 в статистиката за смъртността. Черните данни обясняват защо профилактиката на сърдечните и съдовите заболявания се е превърнала в основа тема не само за кардиологията, а и за останалите специалности на медицината, които могат да помогнат за намаляване на рисковете.
Изследванията в областта на медицината на съня често разчитат на въпросници или дневници, зависими от спомените на участниците. Принос на британското проучване към точността е, че изследва връзката между времето на заспиване, фиксирано надеждно от носен на китката акселерометър, и сърдечносъдовите заболявания. Акселерометрите предоставят инструмент за обективно измерване на параметрите на съня. Технически те са миниатюрни сензори за движение, които се използват от най-различни устройства за установяване на движение в пространството.
При повторен анализ на данните изследователите установяват, че връзката между времето извън оптималния прозорец и сърдечните и съдовите заболявания, изглежда, е по-силна при жените. Причините остават неясни. Възможно е да има разлика в начина, по който ендокринната система реагира на намесите на външните фактори в естествените ритми на вътрешния телесен часовник.
За мъжете само заспиването преди 22 часа води до нарастване на риска от развитие на сърдечни и кръвоносни заболявания.
Основният извод на изследователите е, че времето на заспиване се очертава като потенциален сърдечен рисков фактор – независимо от други неблагоприятни условия и характеристики на съня.
Публикацията в European Heart Journal Digital Health – списание на Европейското дружество по кардиология, не доказва, че ранното или късното заспиване извън “златния час”, установен в проучването, водят директно към сърдечни болести.
“Въпреки че не можем да заключим причинно-следствена връзка, резултатите показват, че ранното или късното лягане е по-вероятно да наруши вътрешния часовник на тялото с неблагоприятни последици за сърцето и структурите на кръвообращението”, казва ръководителят на изследването д-р Дейвид Планс. Той смята, че ако констатации се потвърдят в други проучвания, времето за заспиване и основната хигиена на съня могат да бъдат евтина цел за намаляване на потенциално животозастрашаващите сърдечни заболявания.
