Денят на народните будители е официален български празник, който се чества всяка година на 1 ноември. На него се почита паметта на българските просветни дейци и революционери.
Всяка нация, голяма или малка, преживява мигове на небивал възход. Изключение не прави и България. Миналото изобилства от цяла плеяда духовници, неуморни книжовници, общественици и борци за свобода. Историята е съхранила имената на всички тях – живели, работели и завършили земния си път не за лични материални блага, а в името на своята родина.
В освободената от османско владичество България възрожденските идеал постепенно биват загърбени от проблемите на делника. Част от българската интелигенция съзира опасността от разпад на националната ни ценностна система и обръща поглед към най-светлите имена на българското духовно минало. Търси съприкосновение с онези, които в трудно и безперспективно време със своята мисъл и дейност възстановяват равновесието и духовния уют на българите: Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, внася предложението за отбелязване на 1 ноември като празник на народните будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
От 1945 година Денят на будителите е отменен и след дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36 Народно събрание през 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
