Предсърдното мъждене е най-честата аритмия в съвременната кардиология и засяга около 4% от населението. При хората над 60-годишна възраст честотата му достига приблизително 7%. Това обясни кардиологът проф. д-р Иво Петров в предаването „Пулс“.
По думите му това ритъмно нарушение е известно и като „абсолютна аритмия“, защото сърцето губи нормалната си регулярност. Вместо синусовият възел да задава ритъма, множество огнища в предсърдията започват да генерират хаотични електрически импулси. „Много хора го описват като разцентрован двигател. Няма никаква ритмичност в дейността на сърцето“, посочи проф. Петров.
При това състояние предсърдията не се съкращават нормално, а започват да „мъждукат“. Кръвният поток в тях става завихрен и се създават условия за образуване на съсиреци.
„Най-често тромбът се образува в ухото на лявото предсърдие. При силно съкращение той може да се откъсне, да напусне сърцето и по кръвообращението да достигне до мозъка“, обясни кардиологът.
Именно по този механизъм предсърдното мъждене може да доведе до исхемичен инсулт. Според специалиста това е едно от най-тежките възможни усложнения на аритмията.
При първи пристъп симптомите обикновено са ясно изразени. Най-често пациентите усещат силно сърцебиене, неравномерен и ускорен пулс, отпадналост и тревожност. „Някои по-чувствителни хора дори имат усещането, че умират. За щастие, директната опасност за живота от самото мъждене е изключително рядка. Непосредственият риск е свързан с образуването на тромб и тромбоемболията“, уточни проф. Петров.
При първи неконтролиран пристъп сърдечната честота може да достигне 150–160 удара в минута. В по-късните етапи могат да се появят задух, лесна умора и прояви на сърдечна недостатъчност.
Продължителното предсърдно мъждене може да доведе и до уголемяване на сърцето и до нарушена функция на клапите, най-често на митралната.
Част от съвременните апарати за измерване на кръвното налягане могат да сигнализират за неравномерен ритъм. Някои модели дори показват предупреждение за вероятно предсърдно мъждене. „Това обаче не е достатъчно за поставяне на диагноза. При съмнение пациентът задължително трябва да бъде прегледан и да му бъде направена електрокардиограма“, подчерта проф. Петров.






