Проектокабинетът „Желязков” направи заявка за пълен мандат и максимално широка подкрепа, след като преговарящите парламентарни групи през последния месец постигнаха договорка за съвместно управление. Ще успее ли обаче страната ни да излезе от политическата криза? Какви трябва да са приоритетите на бъдещото правителство? Темата в предаването „Пресечна точка” коментира бившият вицепремиер и дипломат Меглена Плугчиева.
„Коалицията сега е с подкрепата на една четвърта парламентарна група, което при днешните обстоятелства е добре. Колкото по-широка подкрепа – толкова по-добре. Бих искала да кажа, че съм много позитивно настроена на фона на днешните новини и гледам с оптимизъм на това, което предстои. Смятам, че най-сетне се стига до едно сериозно правителство.. до един редовен кабинет. Чух, че много критики се изляха веднага, много скептицизъм и подозрения. Но не мисля че това е правилният подход. По-скоро всички трябва да въздъхнем, че ще имаме редовно правителство. И е съвсем правилно, че то обявява перспектива за пълен мандат”, заяви тя.
По думите ѝ „партиите, подписали споразумението за управление, са преценили плюсовете и минусите, ако отидат на нови избори, които никой не иска”. „Нито една от сегашните осем, формации в НС не би спечелила нещо повече, ако отидат на следващите избори. Напротив, прогнозата за всички е много мрачна. Аз се надявам, че са мислили не само за собствения си партиен интерес, но са поставили на преден план и интересите на държавата”, подчерта тя.
Тя коментира и критиките, че “всичко е било раздаване на постове и че страхът от нови избори е бил движещата сила зад споразумението за управление: “Всички тези коментари са в резултат на четири години безвремие. Свикнахме – и това е много страшно, с посредствеността, с връзкарството, че всичко е само алъш вериш, че е някаква сделка, сглобка. И това е много опасно като начин на мислене, защото уврежда всички нас като общество. Смятам, че не това е било водещото, а наистина искреното желание да се поставят проблемите на държавата на първо място и интереса на обществото. Смятам, че водещото е бил разумът и чувството за отговорност”.
