Продължителните финансови затруднения се свързват с по-слаба памет още на 53-годишна възраст и с промени в мозъка, установими две десетилетия по-късно. Изследователи от Университетския колеж в Лондон са проследили 2759 британци, родени през март 1946 г.
Проучването не доказва, че тревогите за пари пряко причиняват увреждане на мозъка. То показва устойчива връзка, която остава видима и след отчитане на образованието, умствените способности в детството и социалната среда.
Финансовото положение е измервано на 26, 43 и 53 години. За трайно нисък е определен доходът на хората, попаднали сред най-бедните 20% поне при две от трите измервания. Постоянни финансови затруднения са отчетени, когато проблемите с плащането на сметки и ограничаването на разходи са се появявали поне два пъти между 36- и 53-годишна възраст.
Около 12% от участниците са имали постоянни финансови затруднения, а 16% са били с трайно ниски доходи. На 53 години те са се представили по-слабо при тестове за скорост на обработване на информацията и памет, като разликата е била най-ясна при вербалната памет.
Мозъчни скенери на няколкостотин участници показват по-голям обем на мозъчните вентрикули при хората, които трайно са били сред домакинствата с най-ниски доходи. Вентрикулите обикновено се разширяват при намаляване на околната мозъчна тъкан.
Данните имат значение и за България. 45,6% от българите посочват, че домакинството им не може със собствени средства да покрие неочакван, но необходим разход. С просрочени плащания по жилище, комунални сметки или покупки на изплащане са били 18,7% от населението.
