Денят на Освобождението на България от османско владичество 3 март е националният празник на България от 1991 г. На този ден е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война от 1877-1878 г., който ознаменува Освобождението на България. Договорът е подписан на 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г.
Освобождението на България за пръв път се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Антим I, първи екзарх на Българската екзархия, тогава председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица“ в присъствието на депутати и граждани.
През 1880 г., 2 години след Освобождението, 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. Празнува се като Ден на Освобождението на България от османско владичество от 1888 г.
Скоро след 9 септември 1944 г. е обявен за шовинистичен и повече не се отбелязва тържествено.
От 1978 г. 3 март отново се отбелязва, но все още не като официален празник, всяка година в чест на подписването на Санстефанския мирен договор, с решение на Политбюро на ЦК на БКП по повод 100-годишнината на събитието. На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка.
С решение на Народното събрание през 1991 г. Денят на Освобождението на България от османско владичество е обявен отново за официален празник и национален празник на Република България.
